Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 57

Зад редиците им като опушен спящ град се простираше огромният лагер на имперската Четвърта армия.

Трябва да ги попитаме дали искат да поиграем на „кръст“ — каза си той. — Можем да приключим войната тук и сега и да продължим да си живеем живота.

Долу, от кхосианската страна, играта на „кръст“ тъкмо приключваше. Той видя как Халахан закуцука към стената, все едно възнамеряваше да се качи по стълбите. Точно в този момент Бан нямаше особено желание да разговаря с него или с когото и да било другиго.

Той продължи нататък, като несъзнателно оставаше приведен, докато вървеше по бруствера към мястото на пробива, чувстваше се уязвим на всяко ветровито открито пространство между зъберите и на местата, където те се бяха срутили напълно. Никой друг обаче не вървеше приведен, нито пък някой показваше и най-малкия признак за загриженост заради спорадичните изстрели, които се разнасяха. Бан се насили да изправи гръб и да върви по начин, който повече подобава на офицер.

Спря, когато назъбеният парапет свърши и се появи неравната зидария на мястото, където подкопаната стена се беше срутила. Бан зяпна надолу към запълнения пробой.

Натрошеният камък и пръстта, запушващи пролуката, бяха широки почти половин хвърлей. Бяха отъпкани и покрити с дъски, върху които за прикритие беше издигната груба барикада от каменни блокове, макар че в момента там нямаше никого. Самият пробив вече не се виждаше от манианската страна на Щита. Той беше закрит с насипа от пръст, който се издигаше пред цялата стена — единствената защита, за която бяха открили, че би могла да издържи на непрекъснатия обстрел на оръдията.

Пробоят обаче се виждаше съвсем ясно от мястото, където стоеше Бан, и той не можеше да откъсне очи от него. Гледаше втренчено срутената част от стената, сякаш гледаше в самия себе си, и усещаше някакво странно сходство с тази отслабена каменна маса.

Помисли си за бележката, пристигнала миналата седмица от разузнаването на Минос, в която се предполагаше предстоящо нашествие в Кхос. Беше задължен да не разкрива тази новина — в края на краищата това бяха само предположения относно плановете на неприятеля. Не беше казал дори на Марлий, защото не искаше да й създава излишни притеснения. Въпреки това тя беше разбрала, че нещо с него не е наред и беше забелязала унилостта му в последно време. Но ето че оръдията от манианската страна бяха замлъкнали. По всеобщо мнение това беше свързано с траура в империята. Бан по-скоро имаше чувството, че те сякаш си поемат дъх преди предстоящата яростна атака.

Той свали шлема си и го остави със стържещ звук върху оцелелия зъбер до себе си. В тази част на стената беше изграден резервоар, пълен с дъждовна вода, и Бан се наведе да отпие няколко глътки от закачената с верига чаша. След като утоли жаждата си, той се облегна на каменната зидария и впери поглед в Лансуей, потънал в объркани мисли.

Далечна гръмотевична буря носеше пелена от дъжд през отсрещната страна на провлака и хълмовете, простиращи се от двете му страни. Това беше самият край на южния континент и земите на Патия, която от десет години беше под владичеството на Ман. Бризът развя косата му, докато високо в небето над него безцелно кръжаха птици.