Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 56

Доброволците бяха бойци от Минос и другите острови на демокрасите. Те открито показваха обидни жестове на своя офицер, който им се подиграваше, и го ругаеха по начин, който изненадваше Бан всеки път, когато се сблъскаше с него. Подобно отношение не се допускаше в строгата йерархия на кхосианската армия. Точно както и Сивите куртки, с които играеха, тези мъже нямаха други началници, освен онези, които най-много уважаваха. Когато човекът изгубеше това уважение, можеха дори да го уволнят и сменят, като просто гласуват с вдигане на ръка.

В този момент Халахан забеляза Бан и му махна, а в отговор Бан кимна на стария наталезийски ветеран.

— Полковник Халахан — извика той, — добре изглеждаш.

— Много лош лъжец си, Бан — отговори ветеранът точно когато един от неговите хора бе проснат на земята пред него.

Той се втурна с ръмжене между играчите и прекрати започналата свада.

Бан се озова в сянката на стената на Карност дълго преди да е стигнал до нея. Оръдията зад назъбените й парапети мълчаха, но снайперистите горе от време на време си опитваха късмета с някой и друг изстрел.

Този следобед Бан беше дошъл да огледа пробива в стената на Карност — онази част от нея, която се беше срутила миналия месец, след като беше подкопана от имперските сили. За нея в продължение на седмица се водиха тежки сражения, докато защитниците не успяха да я запушат с отломките.

Погледът на Бан се насочи към пробива — към светлия клин от парчета, запълващ разрушената част от огромния крепостен вал. Още преди да стигне дотам, виждаше, че това е временно решение. Хора на зелове вдигаха и поставяха блокове от дялан камък, строейки тънка външна стена, с която да прикрият набързо скалъпеното запълване. Но независимо от усилията им, според тях на това място крепостният вал щеше да е трайно отслабен.

Бан осъзна, че е минало доста време, откакто се е качвал на стената на Карност, за да погледне от другата й страна. Не се случваше често оръдията да мълчат и въздухът да е толкова чист, без прелитащи снаряди. Бан реши да хвърли един поглед.

Докато изкачи множеството стъпала до горе, челото му се покри с пот. Причината беше в бронята — така и не се бе научил как да разпределя правилно тежестта й. На горния бруствер сложи ръка върху парапета и наклони шлема си, за да си избърше челото. Двама войници от Червената гвардия го погледнаха и след това се върнаха към играта си на раш. Техният лейтенант не му обърна никакво внимание — беше зает да наблюдава провлака от другата страна.

Бан също надникна над назъбения парапет. Видя тъмните линии на насипите и обсадните оръдия, които все още бяха увити в предпазващите ги през нощта слама и омаслен брезент. Тук-там се забелязваше движение на фигури в бяло и по някое облаче дим над снайперисти на противника.