Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 55

Спря, когато излезе на Пътя на Върховния крал — най-дългата улица в Бар-Кхос, която минаваше от изток на запад по протежението на цялата брегова линия на града. Пътят на Върховния крал пресичаше Лансуей — тесния провлак, който се простираше до далечния южен континент и където се издигаха стените на Щита. Тук от пътя се разкриваше гледка и към Всичките глупаци — най-близкия до Щита квартал и единствения обитаван от цивилни район на провлака, който сега гъмжеше от бежанци. Отвъд него се намираше каналът, пресичаш Лансуей и свързващ двете пристанища, а зад него пък беше новостроящата се стена, която изглеждаше незначителна в сравнение със стената на Тирил, извисяваща се стръмна и масивна като скала. Мащабът й можеше да бъде преценен от мяркащите се тук-там точици на войниците от Червената гвардия, патрулиращи по назъбената й горна част.

Бан неохотно закрачи към нея.

В ничията земя между стените беше пълно с дъсчени пътеки и хлътнали палатки, от двете страни бе заградена от дигите към морето, а отпред и отзад — от по-големите стени на Щита. Така пространството помежду им беше с акустиката и осветеността на дълбока долина. Хаосът на градския живот беше заменен от военната дисциплина и суровостта на мъжете, които всеки ден се сражаваха по крепостните валове и под тях.

В пространството между най-предните две стени на Щита беше разположена цяла армия. Когато премина през задната врата на предпоследната стена, Бан се озова в главния лагер на тази война. Отпред се издигаше стената на Карност. Сега тя беше единственото нещо, което го отделяше от имперската Четвърта армия от другата страна.

Цяла чартаса пехотинци с тежко снаряжение се обучаваха в боен строй под горещите лъчи на обедното слънце. Техните сержанти издаваха със стържещите си гласове заповеди за извършване на маневрите, които те умело правеха. Бан наблюдаваше как фалангата мъже се закова на място и предните редици сведоха проблясващите върхове на копията си, които наричаха „чарта“, надавайки дружен вик. Между палатките крачеха червени гвардейци и доброволци на Лигата. Специалните се мотаеха край откритите кули, издигащи се над входовете на тунелите, които минаваха под стената на Карност, където обсадните инженери работеха сред тъмната пръст, а Специалните се сражаваха, когато беше необходимо.

Край полевата столова стоеше група останали само по панталони войници от частите Сиви куртки и доброволци, които играеха „кръст“. Полковник Халахан беше там, пушеше лулата си, облечен в обикновена сива униформа, и от време на време крещеше на мъжете от своя отряд, които бяха от различни националности — наталезийци, патианци, тиланианци и други. Срещу полковника стоеше равният му по чин командир на Свободните доброволци, който явно окуражаваше хората си, като се присмиваше на грешките им.