Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 52

Той стоеше там и наблюдаваше безпомощно, докато робите отнесоха паланкина на Сашийн по подвижното мостче към голямата баржа, която ги чакаше във водата. Останалата част от антуража на матриарха ги последва, след това подвижното мостче беше издърпано на борда и се появиха дълги гребла, които изтласкаха баржата встрани от пристана. Гребците загребаха към флагманския кораб.

Покрай Аш минаваха хора, но той почти не им обръщаше внимание. Не помръдваше, очите му бяха вперени в баржата, която се насочваше към дълбоките води на пристанището. По протежението на целия кей тълпите махаха на Светия матриарх и крещяха благословии за предстоящата й победа. Аш трескаво се огледа наоколо в търсене на някакъв начин да я последва. Навярно можеше да наеме някоя свободна гребна лодка или да си купи място на една от онези, които вече сновяха между флотата и кея.

Знаеше, че това е рисковано и безумно решение, плод на отчаянието му.

Полека — каза си той мислено. — Успокой се.

Аш отново си проби път през навалицата и намери по-спокойно място до тухлената стена на един склад. Погледна към морето с надеждата да го осени някакво вдъхновение.

Постепенно тълпата се разреди, докато накрая не останаха само онези, които бяха заети с товаренето на оставащите кораби. Слънцето се издигаше високо в небето и бризът, полъхващ над водата, носеше горещия му дъх. Поединично и по двойки корабите приключваха с товаренето на припаси и се отправяха към открито море с помощта на греблата си или теглени с въжета от гребни лодки.

Самият флагмански кораб също се готвеше да отплава, теглен към изхода на пристанището от своята малка флота от по-малки съдове. Аш си наложи да остане седнал.

Той изучава известно време повечето кораби, които още стояха на котва, и установи, че по палубите им няма движение. Насочи вниманието си към хаоса, който все още цареше по доковете. Хората бяха изнервени — капитани и екипажите им спореха с интендантите какви припаси трябва да получат още.

Аш си каза, че при тази скорост на товарене много от тези кораби ще потеглят през нощта. Той се облегна и смъкна качулката още по-ниско над лицето си. Скръсти ръце и затвори очи.

Слънцето започна да залязва бавно и есенният следобед потъна в полумрак.

Имаше една история за Големия глупак — онзи мъдрец на Дао от Хоншу, който осъжда всички догми и въпреки това сам се бе превърнал в религия след смъртта си. Всеки обучаващ се за рьошун научаваше тази история по време на подготовката си.

Докато вървял из планините покрай Реката на благоуханията, най-новата последователка на Големия глупак, жигосана жена на име Мири, го попитала: „Велики учителю, как човек може да запази вътрешната си тишина?“.

В отговор Големият глупак хвърлил една пръчка в бързея и приканил последователите си да наблюдават как тя се носи по течението.

Но аз не съм пръчка — обезсърчено отвърнала Мири. — Как бих могла толкова естествено да се нося по течението?

Големият глупак почукал леко по челото й.

Като позволиш на съзнанието си да притихне.