Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 50

— Хут — извика той на кучето и му подхвърли остатъците от рулото.

Кучето размаха опашка и изгълта храната на няколко хапки. Вдигна очи към него за още, като продължаваше да върти опашка.

Аш избърса мазните си ръце и показа на кучето, че са празни.

— Нямам повече — изръмжа той.

Кучето легна. Аш направи всичко възможно да не му обръща повече внимание и се облегна на стената, за да облекчи тежестта върху краката си. Там, под свода, той зачака, вперил поглед във виещия се каньон на Серпентината, към Площада на свободата и отвъд него, където Храмът на шепотите се издигаше високо над гората от покриви и комини. Почеса рошавата си брада и се заслуша в откъслечните разговори около себе си. Хората говореха за корабите за нашествието, готови да отплават от пристанището, обсъждаха, че матриархът отива на война. Изобилстваха въпросите в каква посока ще се отправи флотът.

По обед откъм площада проехтя оглушителен боен вик, последван от одобрителни възгласи по протежението на цялата Серпентина. Над безбройните глави Аш зърна процесия, която се движеше по булеварда. Боядисани в червено ръце се полюшваха от върховете на стълбове, покрити с изкусна резба, а жреците под тях се олюляваха в същия ритъм, облечени в белите си роби и с огледалните си маски от полирано сребро.

Той обърна гръб на улицата и се приведе ниско над вързопа с вещите си. Кучето примигна, наблюдавайки ръцете му, докато Аш измъкна арбалета и го запъна в положение за стрелба, като надзърташе през рамо, за да види дали някой не го гледа. Издърпа двойната тетива, сложи една стрела, после и втора. Ноздрите му се изпълниха с миризмата на смазка.

За момент изпита усещането за уани — че вече е преживял този миг. След това то изчезна.

Когато Аш се изправи с арбалета, скрит под наметалото му, носилката от процесията вече минаваше покрай него. Той огледа балконите по улицата, пълни с празнуващи семейства. Над тях, върху няколко от покривите, бяха разположени жреци воини, които наблюдаваха сцената под себе си през мерниците на дългите си пушки.

Откъм тълпата се надигна рев, който се понесе към него като вълна, следвайки високия паланкин, придвижващ се бавно по улицата, почти скрит зад облаците от червени и бели цветове, хвърляни от хората по тротоарите или балконите. За миг той я зърна — Сашийн.

Войници се мъчеха да удържат тълпите, които се блъскаха напред, за да видят по-отблизо Светия матриарх или, още по-добре, матриархът да ги докосне с погледа си.

Сашийн днес изглеждаше зашеметяващо. Стоеше върху масивния паланкин, оформен като лъскав, инкрустиран със скъпоценни камъни делфин с огромна юзда, опъната от устата му до парапета, върху който тя беше сложила едната си ръка, за да пази равновесие. Две дузини голи роби носеха паланкина върху голите си гърбове. Сашийн леко се олюляваше, докато те вървяха. Тялото й беше обвито в подчертаваща тялото бяла броня, а на лицето имаше златна маска, която беше оформена по чертите й. Тя размахваше във въздуха късо позлатено копие.

Обожанието на тълпата се засили, когато тя обърна маскираното си лице към тях. Хората падаха на колене, за да изразят предаността си. Пред очите на Аш неколцина поклонниците припаднаха.