Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 40

Зад Мустакана апартаментът беше потънал в тежки сенки, които мърдаха под светлината на газовите лампи. Те скриваха часовника, който самотно тиктакаше върху далечната маса, купчините материали със справки, натрупани до стената, както и лакирания глобус, който Че толкова често въртеше, че вече се нуждаеше от смазване. Нямаше кой знае какво друго, само празнота, голи стени и звуците на света навън.

— Остани още малко — чу се Че да казва на жената, след което разтвори ръце.

Тя, изглежда, не го разбра правилно, защото върху бледото й лице се появи лека руменина.

Не за пръв път през ума му мина подозрение, че Мустакана всъщност може да чете по устните, както се научаваха много от робите, след като ги лишиха от слух — и че пази това в тайна по неизвестни за него причини.

— Не, не исках да кажа… — Той поклати глава и извърна поглед. Очите му попаднаха върху дъската за иланг на малката масичка пред него и той я посочи. — Навярно можеш да се присъединиш към мен за една игра, ако играеш?

Погледът й проследи жеста му и след това се върна върху очите му. По лицето й се мярна съжаление. За момент той го видя ясно и се зачуди какво ли е предизвикало такова чувство към него. Жената остана на мястото си.

— Вино? — попита той и поднесе бутилката над празна чаша.

Когато вдигна поглед, той я видя как се приближава като предпазливо животно.

Мустакана се настани в стола срещу него, като придържаше плочата за писане към гърдите си, след което скромно скръсти ръце в скута си. Той я наблюдаваше, докато пълнеше чашата й с вино.

Играеха мълчаливо. Виковете и смехът от улицата бяха заглушавани от дебелите стъкла на прозореца. Тя наистина умееше да играе, поне дотолкова, че играта да е интересна в началото. Въпреки това Че я щадеше, защото искаше това да продължи по-дълго. Тя го прие, макар от време на време да го стрелваше с развеселен поглед изпод дебелите си вежди.

При всеки ход, който правеше, тя придържаше плочата към гърдите си, за да не й пречи, когато се навежда над игралната дъска. Накрая Че посочи плочата и привлече погледа й.

— Моля те, махни това нещо.

Тя примигна към него.

Той посочи отново и с жест й показа да я свали от врата си.

Мустакана погледна надолу към плочата и я изучава известно време. След това я свали с рязко и бързо движение и я подпря до крака на масата.

— А сега какво ще кажеш да направиш същото и с дрехите си?

Наблюдаваше я внимателно, докато тя го гледаше. Не се ли появи отново лека руменина на лицето й?

Това само засили любопитството му.

Мустакана отпи от виното, после разположи три от своите камъчета, така че да загради едно от неговите, и го взе с мазолестите си пръсти, за да го сложи при останалите камъчета, които беше спечелила.

— Заминавам утре сутрин — каза той, като внимателно наблюдаваше очите й, докато говореше. — С флотата. Отиваме на война с неверниците.