Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 42

— Върви — каза й той. — Махай се!

Тя се надигна и взе плочата си. Отправи се към вратата, без да каже и дума.

— Вземи това — изръмжа той и когато тя погледна назад, той затапи полупразната бутилка вино и я подхвърли в ръцете й.

Очите й се разшириха изненадано за момент, но после тя се окопити. С бутилката в ръка, затвори вратата след себе си.

Че се облегна на стола и откри, че гледа разпилените камъчета по пода — имаше нещо недоловимо в начина, по който се бяха подредили.

Копелетата на свети Чарлос

Дебелакът, който пазеше горната част на стълбите, се свлече в ръцете й с изненадано стенание. Тя се олюляваше под тежестта му в продължение на няколко мига като жена, която подкрепя пияния си съпруг, после остави тялото му да се отпусне тихо и плавно върху площадката.

Суон изчисти кръвта от ножа си и по невнимание пръсна малко от нея върху влажната стена. Жената погледна стичащите се капки — контрастът между тъмночервеното и жълтеникавата мазилка й хареса.

— Какво правиш? — попита я Гуан, застанал до нея. — Да не си друсана?

— Само малко. Спри да се тревожиш, братко. Това ме държи нащрек.

Заедно двамата жреци — мъжът и жената — прекрачиха тялото и спряха пред вратата. От другата страна се разнасяха силни гласове. Чуваше се апатичният плач на бебе.

— Хора, моля ви, един по един! Милан, видях, че ти пръв вдигна ръка.

— Исках само да кажа, че ако ще се отказваме от този план за действие, трябва да го сторим поради конкретна причина, а не защото ни е страх от онова, което ще ни сторят.

— Но, Милан — долетя друг глас, — през седмицата на Аугере? Та те ще ни убият на място, защото нарушаваме така светата седмица.

— И кой тогава ще работи във фабриките и стоманолеярните покрай Кланиците? — обади се една жена. — Или смяташ, че ще са доволни да си загубят печалбата, докато обучават нови работници?

— Пфу! — извика друг. — Могат да си намерят нови работници във фабриките за няколко седмици. Не за това става въпрос. Работата е там, че те са уязвими по време на Аугере. Всички тези поклонници, дошли от цялата империя. Всичките представители на Каукус. Очаква се, че тази седмица целият свят ще празнува единството на Ман. Една голяма щастлива империя и всички ние размахваме знамена и се чувстваме част от това, както се очаква от добрите овце, каквито са ни учили да бъдем. А междувременно, скрити от погледите, те се договарят как да ни изстискат още повече. Не, хич няма да им хареса, когато излезем на улиците и им покажем какво мислим. Но ако искат да ни укротят по-бързо, без да предизвикат кървава баня пред очите на всички, ще трябва да вземат предвид нашите условия.

— Не сме тук, за да обсъждаме революция, Чопс. Ами ако изчакат поклонниците да си тръгнат и след това за удоволствие изгорят всички ни живи в Шей Мади, както правят с бездомните, а накрая напълнят фабриките си с онези бедни души, които наистина са роби?

— Тогава ще имаме истински бунт, както се е случило по времето на бащите и майките ни, последния път, когато жреците решили, че могат да вземат и хляба от устата на работещите хора. Трябва да ни позволят да изкарваме прехраната си. Дори жреците ще приемат това. А и точно страхът за онова, което можем да загубим, е онова, което на първо място ни доведе тук. Заради всички онези случаи, когато е трябвало да се поддържаме, а не сме го правили. И винаги причината е била, че са ни заплашвали да докарат роби, с които да ни заменят, или дори да преместят фабриките другаде. Работя повече часове на пресите, отколкото прекарвам у дома. Това вършат и жена ми и големите ни синове. И въпреки това парите едва ни стигат да се облечем и нахраним, камо ли да платим дълговете си за наема или да купим лекарства, когато децата ни са болни. В името на Куш, трябва да сторим нещо!