Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 38

Скъпа майко, утре сутрин трябва да замина с флотата. Не, не знам колко дълго ще отсъствам. Както винаги ще мисля за теб.

Твой син.

Той духна мастилото, за да изсъхне, след това внимателно сгъна листа и надраска върху него указания да бъде доставен на майка му в Храма на чувстващите. Остави го на такова място, че Мустакана да го види.

За момент Че се замисли дали да не изпрати покана на Пърл или Шейл, или дори и на двете. Но младите жени щяха да се надяват тази вечер да получат наркотици за удоволствие, както и да очакват от него да се присъедини към задоволяването на пороците им. Той нямаше желание да изпада в опиянение тази нощ, както и в повечето нощи по принцип. Не му харесваше къде се отнася съзнанието му понякога, когато е в такова състояние.

Не, по-добре беше да си остане у дома, за да е свеж на сутринта. Освен това възможността да си осигури малко спокойствие само по себе си беше лукс. По-добре беше да се възползва от нея, докато все още може.

Че изрови кожената си раница и започна да приготвя багажа си за сутринта, защото искаше да приключи с това и да си почине както трябва. Сложи някои дрехи, без да се замисля особено над това, какво прави, но когато стигна до библиотеката, спря, седна и започна да оглежда книгите с необходимото внимание.

Работата му беше да знае възможно най-много за света. Затова библиотеката му включваше много пътни дневници, книги с карти и текстове с религиозно и историческо съдържание. Че подозираше, че тези познания — това изобилие от сведения за другите култури и идеологии, противоречащи на Ман — всъщност лежат в основата на недоверието, което понякога изпитваше към своите началници.

Накрая той избра една от творбите на Славо — разказ за пътуванията на Маркешиан (най-вероятно въображаеми) до далечния край на света и за чуждите народи, които открил там. Че я беше чел за последно преди доста време.

Поддавайки се на внезапно хрумване, той се обърна към своя екземпляр от Писанието, което лежеше затворено най-отгоре върху библиотеката. Беше го чел цялото само веднъж, след завръщането си към живота в Ман. То беше част от повторното му образование, след като беше живял дълги години като ученик на рьошуните в планините на Чийм. Жреците шпиони на Елаш отново бавно го бяха върнали към вярата за божествената плът, преди да го уведомят, че ще стане дипломат на служба в Отдела.

Той взе тънкото томче и го прибра доста неохотно в багажа си.

Във вечерния сумрак под светлината на газовите лампи във всекидневната Че седна в креслото, облечен в чиста бяла роба, с приятно пълен стомах и с чаша скромно количество сератианско вино в ръка, и потънал в мисли, се загледа в улицата долу.

Хубавото му настроение от преди малко беше изчезнало. Вместо това той се чувстваше леко потиснат и сега, когато багажът му беше вече готов и не му оставаше нищо друго, освен да чака утрото, реалността на случващото се накрая се стовари върху него. Работата му като дипломат му позволяваше да живее в относително щастлива изолация от себеподобните си. Сега обаче от него се очакваше в продължение на седмици да живее рамо до рамо с колегите си жреци, матриарха и нейния антураж от подмазвачи. Щеше да му се наложи да внимава за всяка своя стъпка и дума. Това нямаше да е лесно, не и сега, когато мислите му противоречаха повече от всякога на онова, което го заобикаляше.