Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 41

Нищо. Никаква промяна в изражението й.

Че безгрижно насочи черните си камъни към нейните бели, които сега тя беше събрала в единия квадрант на дъската, за да ги защити. Той си позволи да направи няколко грешки, атаката му се забави и тя прегрупира силите си. Мустакана не обмисляше дълго ходовете си, сякаш тя самата също не приемаше играта много на сериозно. Май повече се интересуваше от виното.

Той напълни отново чашата й и зачака, докато тя я изпразни. Когато успя отново да улови погледа й, заяви:

— Моят началник ми нареди да убия Светия матриарх.

Думите прозвучаха оглушително в полумрачната тишина на апартамента.

Очите й заиграха лудо, наблюдавайки го. Че внезапно усети напрежение във въздуха между тях.

— Ако тя избяга от битката, разбира се. Или ако има опасност да бъде пленена. Изглежда, че няма да позволят това да се случи. Тя трябва или да спечели, или да загине. Нищо друго.

Той постави едно камъче, взе друго и го постави до първото. Между тях се настани трето.

— Работата е там, че аз доста се чудя кои са моите началници. Питам се за кого ли всъщност работя след цялото това време и дали тези хора могат да заповядат убийството на матриарха.

Мустакана доближи рязко лицето си до неговото.

— Млъкни веднага! — извика тя с неравен и леко дрезгав глас.

Ръцете й сграбчиха двете страни на масата.

За момент Че се стресна дотолкова, че не отвърна нищо. Просто преглътна мъчително.

— Какво? — тихо попита той и вдигна ръка. — Мислиш, че подслушват през стените?

Тя отмести очи от устните му. Гърдите й се надигаха и спускаха бързо. Дишаше тежко.

— Можеш да навредиш и на двама ни с такива приказки. Защо ми казваш тези неща?

Лицето й беше толкова близо, че той усещаше горещия й дъх срещу своя.

— Защото си мислех, че не ме разбираш — бавно отвърна той. — Преструваш се, откакто се срещнахме за пръв път. Преструваш се, че не можеш да четеш по устните ми.

И той се втренчи в нея със суров обвинителен поглед.

— Не ти дължа вярност! — гневно му извика тя в отговор със странно звучащия си глас. — Не съм ти жена, за да ме занимаваш с грижите си! Нито пък съм твоя майка!

Настроението на Че веднага се помрачи. Сякаш някой беше угасил лампа.

— Знам много добре каква си — изръмжа той и погледът му несъзнателно се насочи към нашийника на врата й.

Тя повдигна вежди.

— Така ли? И каква съм тогава, ако не робиня на роб? — Погледът й се плъзна по стените на апартамента. — Просто ти позволяват да имаш по-хубава клетка от нас, останалите, това е всичко.

Че бавно повдигна дъската за иланг и камъчетата започнаха да падат едно по едно върху дървения под, където се търкаляха и трополяха, докато двамата играчи се гледаха втренчено един друг. Когато и последното камъче падна и отново се възцари тишина, той пусна ръба на дъската и тя изтрака върху масата.

Мустакана седна на мястото си, разтреперана.

— За тях ли работиш? — попита той. — Докладваш ли им за мен?

— На кого? — безизразно отвърна жената.

Че изпусна дълга въздишка. Той я гледа дълго, разкъсван от гняв и тревога.