Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 39

След Чийм и предателството му към рьошуните в него бе започнал да се надига гняв. Усещаше го по десетки малки начини всеки път, когато загубеше настроение по време на обичайния си ден или когато изричаше неща, които не биваше да изрича, или пък когато предизвикваше хората с власт с привидната си арогантност към тях, която всъщност изобщо не беше арогантност, а нещо като равнодушно мислено свиване на рамене, с което показваше, че не го е грижа. Сякаш искаше да бъде предизвикан заради поведението си, сякаш искаше най-сетне да каже какво мисли за жреците, независимо от последствията. Може би беше някакво самоубийствено желание, което постепенно набираше сила.

Че отново отпи от виното, наслаждавайки се на леката горчивина, която дразнеше небцето му. То идеално подхождаше на подлютения заек за вечеря, чийто вкус все още усещаше в устата си. Чуваше как Мустаката мие съдовете в кухнята.

Най-сетне беше спряло да вали и хората излизаха навън, за да се насладят на вечерните забавления по улиците долу. Известно време Че наблюдаваше един сводник, който управляваше малката си империя от ъгъла на улицата. Мъжът се перчеше и важничеше под светлината на уличните лампи. Когато това му омръзна, той насочи вниманието си към група млади мъже и жени, които седяха на ниската стена зад трамвайната спирка и си подаваха един на друг пръчки хазии, разговаряха и се смееха, радвайки се на общуването помежду си. Не изглеждаха много по-млади от Че и въпреки това той сякаш ги наблюдаваше през очите на старец.

В началото не забеляза Мустакана, когато тя се появи във всекидневната със скръстени пред гърдите ръце, в очакване да бъде освободена за вечерта. Жената се прокашля. Той се обърна, примигна и се вгледа в умореното й увиснало лице.

Че нямаше представа какво е истинското й име. По правило робите без договор нямаха право на имена, с изключение на случаите, когато техните господари им изберяха такива. Така той й измисли прякор, когато за пръв път му дадоха ключовете от този апартамент и той видя робинята, която вървеше с него — жена на средна възраст с рус мъх по лицето и пронизващи сини очи. Знаеше, че тя е от северните племена, макар и само заради цвета на косата й и татуировката със синьо мастило, която веднъж беше зърнал върху горната част на ръката й.

Че често си мислеше, че животът й не е особено хубав. Седем дни в седмицата тя беше изцяло на негово разположение и имаше време за себе си само късно през нощта, при това само в случаите, когато не беше повикана в леглото на господаря си. Той предполагаше, че предишните й господари доста са я ползвали, защото беше достатъчно женствена. Известно време той самият се забавляваше с идеята да я употребява по този начин, но после реши, че за тези неща предпочита участието на другата страна да е по-скоро доброволно.