Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 37
Кол Бьюкенен
— Точно навреме — отбеляза той, докато минаваше покрай жената и сваляше дрехите си на път към банята и източника на пронизителния звук.
Мустакана се завтече да го изпревари. Когато той влезе в изпълнената с пара баня, тя вече спираше газовия пламък под огромния меден казан, затворен плътно с капак. Струйка пара излизаше от свирката върху капака, която бързо замлъкна, когато Мустакана отвори крана близо до дъното на казана, за да пусне гореща вода в покритата с плочки вана на пода.
Гол и все още в добро настроение, Че я ощипа по задника, минавайки покрай нея, и отвърна с бърза усмивка на намръщената физиономия, изписана на мустакатото й лице.
— Твърде добра си с мен — каза й той, докато стъпваше в десетината сантиметра вода в бавно пълнещата се вана.
Легна назад и въздъхна, когато водата леко се надигна около него. Мустакана го гледаше начумерено.
Той затвори очи и почувства как тялото му олеква във водата. Кожата му приятно пареше и той чу как жената навива ръкавите си и коленичи до него. Че изпусна дълга и дълбока въздишка, когато тя започна да го търка с кесия от груба кожа на акула и един от балсамите, които майка му настояваше да нанася по възпалената си кожа. Робинята методично се захвана да търка обривите, покриващи тялото му, и по някое време той изстена почти сладострастно от облекчението след постоянния сърбеж.
Този живот има своите предимства, лениво разсъждаваше Че. И прецени, че не на последно място е възможността да си взема гореща баня всеки ден, ако желае, в свят, в който повечето хора имат късмет, ако могат да се измият в леген със студена вода с листа копал вместо сапун.
„Размекваш се“, каза си той и се зачуди какво ли би си помислил за него старият му учител, рьошунът Шебек, ако беше още жив да го види.
Мустакана почисти малката драскотина на веждата му, без да задава въпроси нито с жест, нито с поглед. Когато свърши, тя изтръска водата от ръцете си и го остави да се наслаждава на ваната си насаме. Умът му беше все така прочистен от бягането. Сложи накиснатата кесия върху лицето си и вдиша през нея. Внезапно се почувства изморен — ефектът на кралското мляко най-сетне отслабваше. Може би с изпотяването го бе изкарал от тялото си.
Че се прозя и разбра, че скоро ще заспи. Мислите му се носеха като парата в помещението и той си позволи за миг да се замисли за отминалата странна нощ и за онова, което му предстоеше на следващата сутрин.
Когато стана от сън следобед, на масичката до входната врата го чакаше писмо. Мустакана се бе прибрала в робското си жилище в мазето на сградата.
Че не обичаше писмата. Те носеха само лоши новини или напомняха за задължения. Въпреки това го взе и го отвори.
Надявам се, че новият мехлем върши работа. Ела да ме видиш, сине. Липсваш ми. Моля те, ела.
Майка му. Каишката, с която го държаха, за да са сигурни, че ще е предан на ордена.
Че продължаваше да стиска писмото, колебаеше се какво да стори с него. Накрая отвори чекмеджето на масичката и взе лист обикновена хартия, острие за писане и мастило. С внимателния си почерк написа:
