Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 36

Улицата на радостта се намираше в края на булеварда и до нея беше Храмът на чувстващите, където служеше майка му. Напоследък Че я избягваше и не можеше да се насили да я посети. Не искаше да си спомня какво е мястото й в живота му, нито каква е ролята й в ордена. Като видя кулата на Храма на чувстващите да се издига пред него, с червените знамена, които днес бяха вдигнати високо, за да покажат, че мястото отново е отворено и работи, настроението му започна да се разваля.

Той зави, преди да стигне до Улицата на радостта, и влезе в Градините за давене.

Пое по една права павирана пътека между окосените морави. В най-горещите летни дни понякога тичаше в тези градини с проблясващи басейни и пречупени сенки, за да избяга от лепкавата горещина на улиците от другата страна. Днес обаче видя, че е направил грешка с идването си тук, защото поклонниците се давеха не на шега.

Че затича между каменните басейни с коленичили около тях поклонници, потопили главите си дълбоко във водата. На повърхността от време на време излизаха мехурчета и някои размахваха неконтролируемо ръце, докато се опитваха да държат главите си потопени. По-фанатичните бяха вързали ръцете си отзад с кожени ремъци. Той заобикаляше служителите на Селарус. Жреците се бяха надвесили над проснатите фигури и изкарваха водата от дробовете им, правеха дишане уста в уста или им удряха шамари, за да ги съживят. Двама от тях носеха безжизнена фигура.

Че се затича още по-бързо. Задъхваше се от усилието. Отпред се бяха насъбрали танцуващи поклонници. Бяха толкова нагъсто, че той не виждаше как може да мине между тях. Нямаше обаче намерение да спира.

Наведе глава с дивашка усмивка и се втурна сред тълпата с все сила, изблъсквайки мъжете и жените встрани от пътя си. Като побеснял бик той си проби път през струпването от поклонници. Някои от тях изпопадаха на земята, други хукнаха да го преследват с гневни викове.

Излезе от тълпата, мъчейки се да си поеме въздух. Веждите му бяха мокри и когато ги опипа, пръстите му се оказаха целите червени.

Продължи нататък. Дъждът нежно изми кръвта от него и вкусът й се смеси с вкуса на кралското мляко в устата му.

Когато се върна, осъзна, че е забравил да вземе със себе си каквито и да е пари, за да влезе обратно в сградата. Изруга и напразно задърпа вратата, но в този момент тя се отвори, един от съседите му излезе и Че се вмъкна вътре.

Затича се нагоре по стълбите и влезе в апартамента си. Мустакана тъкмо минаваше през стаята и му хвърли намръщен поглед със зачервено лице. Зад нея се чуваше свирене.