Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 34

Аш пусна цял марвел в процепа и не се изненада особено, когато той бе приет, след което се освободи от хватката на мъжа, блъсна турникета и излезе на Серпентината зад него.

Докъдето стигаше погледът, проходът беше изпълнен с виещи се процесии от поклонници в червени роби. В другия край на пътя се намираше старият квартал с лъкатушните си улички и наклонени каменни сгради. Аш се втурна през процесията, промъквайки се между поклонниците, за да премине от другата страна. Мярна мъже и жени, които яростно шибаха окървавените си гърбове и гърди. Други напяваха със забодени в бузите шишове. Лицата им бяха вдигнати нагоре в екстаз.

Той премина през тях и се озова в началото на тясна уличка, а двамата телохранители се появиха зад него.

— Махайте се! — изрева той и се затича.

Стрелна се покрай местните хора и поклонниците пришълци, които се пазаряха с уличниците и търговците на разни дрънкулки. Опита се да се скрие в лабиринта от галерии и малки площади, които бяха сърцето на стария квартал.

Онези момчета бяха бързи. Въпреки ботушите и кожените си брони те не изоставаха от него и стъпките им отекваха по плочките на галерията, докато го следваха един след друг. Раменете им закачаха стените, а звукът от дишането им подсказваше, че могат да продължат да тичат така цял ден.

Аш се зачуди дали би могъл да се движи малко по-бързо, но в следващия момент видя, че галерията се разширява пред него, и така се откри по-добра възможност.

Бръкна под наметалото си за меча и го извади в мига, в който излезе от уличката.

Направи още две крачки, след което спря и се завъртя на пръстите на единия си крак, протягайки другия напред, така че застана ниско разкрачен, с насочен пред себе си меч.

В последния момент той леко помръдна върха на меча си и първият телохранител налетя на острието с такава сила, че Аш бе принуден да отстъпи крачка назад. И двамата изпъшкаха и след миг и вторият телохранител се притисна в първия и в острието, което стърчеше от гърба му.

Аш се изправи, като продължаваше да държи меча. Двамата мъже бяха разкривили лица, облети в пот, и се мъчеха да се освободят, докато Аш оглеждаше раните им. Първият телохранител погледна към него и след това към острието, забито в тялото му.

— Нарочно не се прицелих в жизненоважни органи — каза той на двамата. — Пазете раните от замърсяване и ще оживеете.

Без предупреждение той измъкна меча. Двамата се отпуснаха на колене, притиснали ръце към раните си. Хората наблизо наблюдаваха смаяни случващото се.

Аш почисти кръвта по острието в гърба на единия, след което вдигна торбата си и се отдалечи.

Че крачеше към дома леко и нехайно. Все още усещаше вкуса на кралското мляко върху върха на езика си, а тялото му трепереше от концентрирана енергия.

Новият му и скъп апартамент се намираше в южната част на Храмовия квартал, която заобикаляше Храма на шепотите и където над именията на жреците, блоковете с апартаменти и богато украсените сгради за забавления стърчаха по-малки небесни кули. Той вървеше под неспирния дъжд и слушаше песента на птиците в парковете и градините по покривите, като в приповдигнатото си настроение се чудеше дали те не празнуват завръщането на живота по градските улици, тъй като днес, в първия ден от Аугере, във въздуха витаеше вълнение. По улиците децата наблюдаваха как поклонниците в червени роби крачат и припяват в процесии, зяпаха с широко отворени очи многобройните раси на империята, привлечени тук в несметна численост за петдесетата годишнина от идването на власт на манианците.