Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 32

Над главата му камбаните на близките храмове зазвъняха, за да отбележат смяната на часа. Звучаха нахално и прекалено шумно след летаргията си, продължила толкова много седмици. От близката серпентина долитаха напевите на поклонниците, които на тълпи се отправяха към Площада на свободата, за да отпразнуват първия ден на забавилата се феста на Аугере ел Ман. Изглежда, траурът беше приключил.

Аш все още не беше сигурен какво прави тук, излагайки живота си на опасност посред бял ден за малко пресен хляб. При вида на толкова много хора по улиците просто внезапно изпита желание да го направи и тъй като не можа да му устои, ето че беше вече тук и се движеше сред блъсканицата от купувачи с шал, увит около лицето, и ниско нахлупена над очите качулка, привлечен от миризмата на най-близката пекарна.

Озова се с куркащ стомах на опашката на сергията на пекаря. От оловносивото небе продължаваше да вали дъжд и капките се стичаха от навеса върху гърба му. Аш насочи поглед към стените и сградите, заобикалящи пазарния площад. Той спря, за да огледа входовете в двата му края и двойките войници от помощните войски, които обикаляха около сергиите и разсеяно размахваха палките си в търсене на повод да ги вкарат в употреба.

Не трябва да съм тук посред бял ден — каза той на стомаха си. — Това е безразсъдно дори за мен.

В тълпата пред него се появи процеп и той се промуши през него с кесия в ръка.

— Моля? — попита едно от момчетата с престилки зад щанда.

— Три самуна хляб със семена — най-големите, които имате. И нещо, в което да ги нося.

Момчето пъхна самуните в мрежа и му ги подаде.

— Един марвел и половина — уведоми го то. — Плюс още четвърт за торбата. Това прави общо един и три четвърти.

Беше си пладнешки обир. Без съмнение причината беше фестата и безбройните поклонници. Въпреки това Аш даде два марвела и дръпна торбата от ръката на младежа.

— Ще ти струва още четвърт.

— За какво?

— За това, че ти връщам ресто.

Някой блъсна Аш отзад, докато се опитваше да се приближи до щанда. Той го блъсна в отговор, без да го поглежда, и си върна няколко сантиметра свободно пространство около себе си.

— Искаш да ти дам една четвърт, за да ми върнеш една четвърт ресто?

— Не аз измислям правилата — нетърпеливо отвърна момчето, което беше вече насочило погледа си към следващия клиент.

Аш изпусна въздуха от дробовете си. Той махна с ръка и си проби път, за да се отдалечи от сергията, преди да е избухнал. Тръгна обратно по пътя, по който беше дошъл, но видя, че към него вървят двама войници. Затова зави и тръгна към другия изход в противоположния край на пазара. Сега единственото, което му се искаше, бе да се върне на уединения си покрив, където можеше да се наслади на закуската си сам.

— Кен-даи! — разнесе се вик, който го накара да се закове на място. — Хо, кен-даи!

Аш бързо се обърна и мигновено забеляза между движещите се глави, само на дузина крачки разстояние, едно тъмно лице — мъж от Хоншу като него самия.