Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 33

Мъжът гледаше надолу към него от стол носилка, носен от двама мускулести роби. Беше поднесъл към ноздрите си напоена с благовония кърпичка, която приличаше на бяло цвете. Когато очите им се срещнаха, мъжът вдигна ръка за поздрав. Аш се огледа и придърпа шала по-високо над носа си, наблюдавайки как мъжът се спусна на земята. Двамата му защитени с брони телохранители вече разчистваха пътя му, като блъскаха хората встрани.

— Кен-даи! — възкликна отново мъжът на родния им Хоншу, докато един от носачите му отваряше чадър, който да държи над главата му.

Аш отвърна с кратко кимване.

— Постъпваш мъдро, като се движиш по този начин. В града бяха арестувани мнозина от нашите за разпит — каза мъжът.

Аш не отвърна нищо и за момент настъпи неловко мълчание. Непознатият беше горе-долу на възрастта на Аш и беше облечен във фина роба от коприна от Хоншу. Беше леко пълен и Аш нямаше как да не забележи множеството проблясващи златни пръстени с диаманти по пръстите му. Вероятно беше търговец на коприна, доведен отдавна в Мидерес от копринените ветрове. Или може би дори беше политически изгнаник като него самия.

— Какво става в старата родина? — попита търговецът с явната надежда, че Аш може да знае нещо.

— Не бих могъл да кажа — призна Аш. — Минаха много години, откакто за последно бях там.

— Да, такова пътуване се предприема веднъж в живота — кимна с разбиране мъжът. — Не мога да си представя как тези моряци го правят отново и отново, рискувайки живота си.

Той помириса въздуха под чадъра, от който капеше вода, и допря отново кърпичката до носа си. Когато го стори, Аш зърна татуировката на лявата му китка — кръг с око в него.

— Бил си в Народната армия? — изстреля той.

Търговецът видя накъде е насочен погледът му и свали ръка, сякаш почувствал се гузен от нещо.

— И какво от това?

Аш погледна скъпите му дрехи, бижутата, които носеше, роба, държащ чадъра с провиснала от дъжда коса, другия носач, който още стоеше зад носилката със сведени очи, и накрая двамата въоръжени главорези, на които мъжът плащаше, за да изпълняват заповедите му.

— Много ниско си паднал — провлечено каза Аш.

Веждите на мъжа се повдигнаха изненадано, след което се смръщиха гневно. Той погледна към единия от пазачите си.

— Хванете го! — ядосано нареди той.

Аш обаче вече си беше тръгнал, пробивайки си път през тълпата по посока на изхода.

— Върнете го обратно тук! — чу да крещи мъжът.

Аш се втурна през едно празно пространство между сергиите. Чантата с хляба се люлееше в ръката му и хората го ругаеха зад гърба му.

Наближи изхода, забави ход и спря напълно, когато видя, че пътят му е препречен от пропускателен пункт — редица от турникети в клетки с процепи за четвърт марвел. Мъчеше се да извади кесията си, когато единият телохранител се опита да го сграбчи през решетката, зад която се намираше. Не успя обаче да го хване и разтърси решетката с гневно безсилие.

Вторият телохранител влезе в съседната клетка и също започна да рови за монета из дрехите си с едната ръка, докато се опитваше да промуши другата през решетката, за да докопа качулката на Аш.