Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 31

Тя изля една кана с вода в глинения умивалник. Застана гола върху памучна кърпа, която разпъна върху малка част от пода пред закачалката, и се изми с калъп сапун, ухаещ на ябълки. Димът от тамяна се виеше около тялото й и прогонваше миризмите, останали в стаята. Въпреки това тягостната атмосфера си оставаше. Усещането за злочестината и потиснатостта на мъжа продължаваше да се таи в тишината. Кърл си затананика мелодия от детството и отново превърна стаята в нещо свое.

Кожата й настръхна, когато през отворения прозорец нахлу хладен бриз. Тя бързо се подсуши и намаза с малко лимонов сок краката си там, където продължаваха да я хапят бълхите. Провери косата си в парчето счупено огледало, подпряно до умивалника, след това облече памучната роба, която носеше, когато не работеше. Като продължаваше да си тананика, тя отново провеси дървения амулет около врата си и се заслуша във виковете на Роза, която гонеше децата от кухнята.

Роза даваше под наем всички горни стаи на къщата си, за да храни и облича бандата си вироглави палавници. Това създаваше странна комбинация между детския им свят на игри, шумните изблици, разнасящи се от тесните стаи на работещите жени по време на безсрамните им сеанси, призрачния живот на закоравелите пристрастени към дроса и тихата лудост на градските отшелници и мизерстващите художници, живеещи край тях. Но някак си това работеше, може би просто защото всички те нямаха друг избор, освен да направят така, че да работи. Роза държеше наемите възможно най-ниски и се грижеше всеки от тях да се чувства част от едно голямо семейство. Противно на всички очаквания, в къщата имаше то плота и някакво усещане, че всички те принадлежат на това място.

Кърл вече трепереше, но не от студ. Тя внимателно взе малката си дървена кутия от пода и седна, облегната на възглавниците. Вътре беше нейният скъпоценен запас от дрос — сивият прах беше опакован в сгънат графов лист. Изсипа една линия върху опаката страна на ръката си, върна опаковката в кутията и я остави върху леглото. Постави в ноздрата си парчето тръстика, което използваше за такива случаи, запуши другата си ноздра и вдиша дълбоко, с което засмука наведнъж всичкия прах върху ръката си.

Тя разтри носа си, подсмръкна и се отпусна с въздишка назад върху възглавниците, докато гърлото й вече започваше да се сковава. Пръстите на ръцете и краката й изтръпнаха и изтръпването се разпростря по тялото й, следвано от топлина и удоволствие. Усещането пропълзя по крайниците, торса и главата й, докато накрая с лекота достигна до съзнанието й.

В живота се случват хубави неща

Тази сутрин главата му се цепеше от болка и той дъвчеше лист дулче, докато вървеше между сергиите на оживен пазар в Ку’ос и надничаше изпод мокрите гънки на качулката си към дъжда, който беше толкова ситен, че падаше напосоки.