Читать «Златото на инките» онлайн - страница 7

Когато корабите се сблъскаха и техните бимси и дъсчена обшивка заскърцаха в знак на протест, Дрейк изрева:

— Да го превземем за добрата кралица Бес и Англия, момчета!

Абордажните куки полетяха над релингите, издрънчаха и се закачиха за фалшборда и такелажа на „Консепсион“, като съединиха двата съда в смъртна хватка. Екипажът на Дрейк се изсипа с диви викове на палубата на галеона. Музикантите му всяваха допълнителен ужас, като биеха барабаните и надуваха с всичка сила тръбите си. Върху втрещения и скован от страх испански екипаж се посипа дъжд от куршуми и стрели.

Всичко свърши минути след като беше започнало. Една трета от екипажа на галеона лежеше мъртва или ранена, без да даде изстрел в своя защита. Зашеметени от объркване и страх, испанци започнаха да се свличат на колене в знак, че се предават, а нападателите от екипажа на Дрейк се втурнаха към трюмовете, като ги избутваха от пътя си.

Дрейк се завтече към капитан Де Антон с пищов в едната ръка и сабя в другата.

— Предайте се в името на Нейно Величество английската кралица Елизабет! — отекна над врявата гласът му.

Изумен и невярващ, Де Антон предаде кораба си.

— Предавам се — извика в отговор той. — Пощадете екипажа ми.

— Никога не съм проявявал жестокост — уведоми го Дрейк.

Щом англичаните установиха контрол над галеона, мъртвите бяха изхвърлени зад борда, а оцелялата част от екипажа и ранените бяха затворени в един от трюмовете. Капитан Де Антон и неговите офицери бяха съпроводени по една дъска, прехвърлена между двата кораба, до борда на „Златната кошута“. След това с присъщата му любезност, която Дрейк винаги проявяваше към своите пленници, той лично разведе капитан Де Антон из „Златната кошута“. После даде галавечеря за офицерите от галеона, по време на която свиреха музиканти със струнни инструменти, на гостите бяха раздадени прибори от масивно сребро и бяха поднесени най-добрите от наскоро заграбените испански вина.

Още по време на вечерята хората на Дрейк насочиха корабите на запад и отплаваха надалеч от морските маршрути на испанците. На другата сутрин те застанаха на дрейф, обраха ветрилата, така че скоростта на корабите спадна, но носовете им продължиха да порят вълните, тласкани от инерцията. Следващите четири дни преминаха в прехвърляне на фантастичното съкровище от товарните трюмове на „Консепсион“ в „Златната кошута“. Невижданата плячка включваше тринадесет сандъка със сребърна посуда и монети, осемдесет фунта злато, двадесет и шест тона сребро на кюлчета, стотици кутии с перли и скъпоценни камъни и огромно количество храна и припаси като плодове и захар. В продължение на десетилетия това щеше да бъде най-богатата плячка, заграбена от капер.