Читать «Златото на инките» онлайн - страница 6

— Испанци! — ядно изрече Кътил. — Те лъжат повече и от ирландците.

Дрейк посочи към нищо неподозиращия кораб, който приближаваше към тях с носа напред.

— Капитаните на испанските кораби предпочитат да бягат вместо да се сражават — напомни той на своя войнствено настроен подчинен.

— Защо тогава не останем на разстояние и не ги принудим да се предадат, като започнем да ги обстрелваме?

— Не е разумно да използваме оръдията. Рискуваме да потопим кораба с цялата плячка. — Дрейк потупа Кътил по рамото. — Не бой се, Томас. Ако това, което съм замислил, се окаже достатъчно хитро, ще си спестим барута и ще разчитаме само на английски юначаги, които горят от желание да се бият.

Кътил кимна разбиращо.

— Значи искате да го захванем с абордажните куки и да го превземем, така ли?

Дрейк кимна.

— Ще се озовем на палубите му преди екипажът да успее да зареди и един мускет. Те все още не знаят това, но плават към капан, който сами си заложиха.

Малко след три часа следобед „Нуестра сеньора де ла Консепсион“ зави, пое отново на северозапад и приближи „Златната кошута“ откъм левия борд. Торес се изкачи по стълбата към абордажната кула на своя кораб и извика над водата:

— Как се казва корабът ви?

Нума да Силва, португалски лоцман, с когото Дрейк се беше сдобил след пленяването на кораба на Да Силва край бреговете на Бразилия, отвърна на испански:

— „Сан Педро де Паула“ от Валпарайсо. — Това беше името на кораба, който Дрейк беше пленил преди три седмици.

Като се изключат неколцина от членовете на екипажа, облечени като испански моряци, Дрейк беше скрил по-голямата част от хората си в трюма и ги беше въоръжил с ризници и цял арсенал от пики, пищови, мускети и къси закривени саби. Покрай фалшборда на горната палуба бяха скатани здрави въжета, към които бяха завързани абордажни куки. В бойните гнезда над гротреите на мачтите се спотайваха стрелци с арбалети. Дрейк не разрешаваше в бойните гнезда да се използва огнестрелно оръжие, тъй като огънят на мускетите лесно би могъл да подпали ветрилата и да ги превърне в завеса от пламъци. Гротовете бяха свити и събрани, за да не пречат на стрелците. Едва тогава той си отдъхна и търпеливо зачака момента на нападението. Фактът, че неговите англичани наброяваха осемдесет и осем срещу испанския екипаж от двеста души, изобщо не го притесняваше. Това не беше първият път, нито щеше да бъде последният, в който щеше да премери сили с многократно превъзхождащ го противник. Славната битка, която щеше да води срещу испанската армада в Ламанша, тепърва предстоеше.

От своето място Де Антон не забеляза необичайно раздвижване по палубите на очевидно приятелски настроения търговски кораб. По всичко личеше, че екипажът върши работата си, без да проявява излишно любопитство към „Консепсион“. Капитанът, видя той, се облегна небрежно на релинга на квартердека и махна за поздрав на Де Антон. Новодошлият кораб изглеждаше измамно безопасен, докато без да буди излишни подозрения, приближаваше под ъгъл към натоварения със съкровища галеон.

Когато разстоянието между двата кораба намаля на 30 метра, Дрейк почти недоловимо кимна и най-добрият стрелец на борда, който лежеше скрит на оръдейната палуба, откри огън със своя мускет и улучи щурмана на „Консепсион“ в гърдите. В същия миг стрелците в бойните гнезда започнаха да стрелят по испанците, които обслужваха платната. После щом галеонът започна да губи управление, Дрейк нареди на своя кормчия да приближи „Кошутата“ успоредно до борда на високия полегат корпус на по-големия съд.