Читать «Златото на инките» онлайн - страница 8

Един от трюмовете беше пълен със скъпоценни и екзотични предмети, изработени от инките, които галеонът трябваше да достави в Мадрид, за да радват лично Негово Католическо Величество Филип II, крал на Испания. Дрейк внимателно ги разгледа с огромно удивление. Той никога не беше виждал нещо подобно на тях. Топове разкошно избродирани платове от Андите изпълваха една част на трюма от пода до тавана. Стотици сандъци бяха пълни с майсторски изваяни каменни и керамични фигури, примесени с изкусно изработени шедьоври от обработен нефрит, великолепни мозайки от тюркоази и седеф, ограбени от свещените религиозни храмове на цивилизациите от Андите, опустошени от Франциско Писаро и последвалите го армии от ламтящи за злато конквистадори. Дори и в мечтите си Дрейк никога не бе допускал, че може да съществува такова великолепно художествено майсторство, каквото представляваше разкрилата се пред очите му гледка. Странно, но предметът, който най-много го заинтересува, не беше някой триизмерен шедьовър на изкуството, инкрустиран със скъпоценни камъни, а една проста кутия, изработена от нефрит, чийто капак представляваше човешко лице. Капакът маска прилягаше толкова добре, че във вътрешността й беше почти невъзможно да проникне въздух. Вътре се намираше многоцветна плетеница от връвчици с различна дебелина, по които имаше повече от сто възела.

Дрейк отнесе кутията в каютата си и прекара по-голямата част от деня, изучавайки внимателно сложно сплетените ярко оцветени връвчици, завързани към по-къси връвки, с разположени на точно определени разстояния възли. Талантлив мореплавател и художник любител, Дрейк разбираше, че това беше или математически инструмент, или някакъв начин за отбелязване на дати като в календар. Заинтригуван от тази загадка, той неуспешно се опитваше да проумее значението на цветните снопчета и различните групи от възли. Решението му се струваше толкова непонятно, колкото на някой туземец, опитващ се да схване значението на географската дължина и ширина на морска карта.

Най-сетне Дрейк се отказа и зави нефритената кутия в парче ленено платно. После нареди да извикат Кътил.

— Испанецът изплува над водата, след като изнесохме по-голямата част от съкровищата му — весело съобщи Кътил, като влезе в капитанската каюта.

— Не сте пипали произведенията на изкуството, нали? — попита Дрейк.

— Както наредихте, те си стоят в трюма на галеона.

Дрейк се надигна от писалището си, приближи към големия прозорец и погледна към „Консепсион“. Корпусът на галеона беше все още мокър на няколко фута над сегашната му ватерлиния.

— Тези съкровища са били предназначени за крал Филип — каза той. — По-добре да заминат за Англия и да бъдат подарени на кралица Бес.

— „Кошутата“ и сега е опасно претоварен — възрази Кътил. — Ако натоварим още пет тона на борда, морето ще започне да се плиска край долните амбразури и той ще престане да се подчинява на румпела. Със сигурност ще потъне, ако се опитаме да го преведем обратно през бурния Магеланов проток.