Читать «Златото на инките» онлайн - страница 5

Сега убеден, че корабът му не е застрашен от опасност, капитан Де Антон седна небрежно на малко столче и отново се взря през далекогледа си към приближаващия бързо кораб. Изобщо не му мина през ума за всеки случай да нареди на екипажа да се приготви за бой.

Той не разполагаше със сигурни сведения, нито пък имаше дори и смътно предчувствие, че корабът, с който му предстоеше да се срещне, беше „Златната кошута“, командван от неуморния морски вълк на Англия, Франсис Дрейк, който стоеше на квартердека и спокойно наблюдаваше Де Антон през един телескоп със студения поглед на акула, следваща кървава диря.

— Страшно любезно от негова страна, че обърна, за да ни посрещне — промърмори Дрейк, дребен, приличащ на петел за борба, мъж с малки кръгли очи, къдрава тъмночервена коса и жълтеникавочервена брада, завършваща с остър връх под дълги увиснали мустаци.

— Най-малкото, което би могъл да стори, след като през изминалите две седмици неотклонно го следвахме по петите — отвърна Томас Кътил, шкипер на „Златната кошута“.

— Вярно, ала плячката си струва преследването.

Вече натоварен със златни и сребърни кюлчета, малко ковчеже със скъпоценни камъни и топове скъпо ленено платно и коприна след пленяването на няколко испански кораба, откакто беше станал първият английски морски съд, навлязъл в Тихия океан, „Златната кошута“, наричан преди това „Пеликан“, се носеше неуморно през вълните, като ловджийско куче след лисица. Той беше здрав и устойчив кораб с дължина почти 31 метра и водоизместване 140 тона. Имаше отлична плавателност и добре реагираше на румпела. Корпусът и мачтите му бяха стари, но след продължителен ремонт в Плимут той беше подготвен за плаване, по време на което щеше да измине повече от 34 000 мили в околосветско пътешествие, продължило тридесет и пет месеца и превърнало се в една от най-великите морски епопеи на всички времена.

— Искате ли да се врежем в носа му и да пометем испанските псета? — попита Кътил.

Дрейк свали дългия телескоп, поклати глава и се усмихна широко.

— По-учтиво ще бъде да оберем ветрилата и да ги поздравим като истински джентълмени.

Кътил изгледа недоумяващо своя храбър командир.

— Ами ако са се приготвили за сражение?

— Малко вероятно е капитанът му да има представа кои сме.

— Той е два пъти по-голям от нас — продължи да упорства Кътил.

— Според моряците, които пленихме в Каляо де Лима, на борда на „Консепсион“ има само две оръдия. „Кошутата“ може да се похвали с осемнадесет.