Читать «Златото на инките» онлайн - страница 9

— Нямам намерение да се връщам през протока — каза Дрейк. — Планът ми е да се отправим на север и да потърсим път към Англия на северозапад. Ако не успеем, ще тръгнем по пътя на Магелан през Тихия океан и ще заобиколим Африка.

— „Кошутата“ няма да може да се добере до Англия, не и с пращящи по шевовете товарни трюмове.

— Ще изхвърлим по-голямата част от среброто при остров Кано край Еквадор, откъдето ще го извадим по време на някое следващо плаване. Произведенията на изкуството ще останат на „Консепсион“.

— Но нали планът ви беше да ги дадете на кралицата?

— Той си остава в сила — увери го Дрейк. — Ти, Томас, ще вземеш десет души от „Кошутата“ и ще се отправиш с галеона към Плимут.

Кътил притеснено разпери ръце.

— Не мога да управлявам такъв голям кораб само с десет човека, не и в бурно море.

Дрейк приближи отново към писалището си и почука с месингов пергел по картата, върху която беше очертан кръг.

— На морските карти, които намерих в каютата на капитан Де Антон, съм отбелязал малък крайбрежен залив на север оттук, в който не би трябвало да има испанци. Ще отплаваш към него и ще свалиш испанските офицери и всички ранени на брега. Придумай двадесет от останалите здрави опитни моряци да останат на кораба. Ще се погрижа да ти осигурят повече от достатъчно количество оръжие, за да си осигуриш управлението на галеона и да предотвратиш всякакъв опит то да ти бъде отнето.

Кътил знаеше, че няма смисъл да му противоречи. Всякакъв спор с упорит човек като Дрейк беше напразен. Той прие задачата си с примирено свиване на рамене.

— Аз, разбира се, ще изпълня заповедта ви.

По лицето на Дрейк беше изписана увереност, погледът му беше сърдечен.

— Ако някой може да доплава с испански галеон до пристанището в Плимут, Томас, това си ти. Представям си как ще се ококори кралицата, когато й поднесеш в дар товара си.

— Бих предпочел вие да направите това, капитане.

Дрейк потупа Кътил приятелски по рамото.

— Не бой се, стари ми приятелю. Заповядвам ти да бъдеш на кея с две момичета под ръка, в очакване да ме посрещнеш, когато „Кошутата“ пристигне у дома.

По изгрев-слънце на другата сутрин Кътил нареди на моряците да отвържат въжетата, които придържаха двата кораба заедно. Под мишницата си той здраво стискаше увитата в ленено платно кутия, която Дрейк му беше наредил да предаде лично на кралицата. Кътил я отнесе в капитанската каюта и я заключи в един шкаф в покоите на капитана. После се върна на палубата и пое командването на „Нуестра сеньора де ла Консепсион“, който беше започнал бавно да се отдалечава от „Златната кошута“. Вдигнаха ветрилата под пламтящото пурпурно слънце, което в очите на суеверните екипажи на двата кораба изглеждаше като кървящо сърце. Според тяхното примитивно мислене това беше лоша поличба.

Дрейк и Кътил си махнаха за последен път и „Златната кошута“ пое курс на северозапад. Кътил продължи да наблюдава по-малкия кораб, докато корпусът му не изчезна от хоризонта. Той не споделяше увереността на Дрейк. Дълбоко в него се загнезди предчувствие за нещо лошо.