Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 8
М Дж. Роуз
Две
Жаки Л’Етоал беше четиринайсетгодишна, когато митологията спаси живота й. Спомняше си добре всичко случило се през онази година. Особено нещата, които се опита да забрави. Именно тях помнеше най-ярко. Но винаги става така, нали?
Тийнейджърката, която сега я чакаше пред телевизионното студио на „Западна четирийсет и девета“ улица, едва ли бе на повече от четиринайсет години. Върлинеста и непохватна, но развълнувана и енергична като жребче, тя пристъпи напред и подаде на Жаки екземпляр от книгата й „Търсачи на митове“.
— Бихте ли ми дали автограф, госпожице Л’Етоал?
Жаки току-що бе участвала в сутрешно предаване, за да представи книгата си, но в никакъв случай не беше знаменитост. Предаването, което водеше по кабелна телевизия, също озаглавено „Търсачи на митове“ — посветено на произхода на различни легенди, — имаше по-малко от един милион зрители. Затова подобни срещи бяха неочаквана и приятна изненада за нея.
Колата, която бе поръчала, стоеше с включен двигател до тротоара, а шофьорът беше до предната врата. Нямаше проблем да закъснее малко. Там, където отиваше, я очакваха само призраци.
— Как се казваш?
— Мади.
Жаки усети лекия лимонов дъх от парфюма на момичето. Тийнейджърките и цитрусовите аромати бяха неразривно свързани. Жаки свали капачката от писалката си и започна да пише.
— Понякога е чудесно да знаеш, че героите наистина съществуват — каза тихо Мади. — И хората наистина са способни на велики дела.
Шумната и натоварена улица пред Рейдио Сити Мюзик Хол бе странно място за подобна изповед, но Жаки кимна и се усмихна съучастнически на Мади.
Отдавна познаваше това чувство.
Когато Жаки започна да изследва произхода на легендите — пътуваше по разкопки от древността по целия свят; посещаваше музеи, колекционери и библиотеки; претърсваше руините на отдавна загинали цивилизации, — си бе мислила, че откритията й трябва да са развлекателни и образователни. Затова търсеше фактите, на които се основаваха велики легендарни истории, търсеше и откриваше човешките варианти на великаните от митовете. Описваше как храбри подвизи водят началото си от истински, дребни събития, понякога дори станали съвсем случайно. Жаки обясняваше колко рядко смъртта на митологичните герои е била епична, метафорична или бляскава, а разказвачите преувеличавали действителните събития, за да създадат поучителни и грабващи въображението метафори.
Тя вярваше, че развенчава митовете и разголва истината, на която се основават. Но накрая усети, че прави точно обратното.
Доказателствата, че всъщност митовете почиваха на факти — че древните герои, богове, съдби, сражения и музи са съществували под някаква форма, — даваше на читателите и зрителите надежда. Те пишеха на Жаки писма и благодарствени бележки. Ето защо телевизионното й предаване съществуваше вече втора година и тийнейджъри като Мади искаха автографа й.
Именно поради тази причина Жаки се чувстваше като измамница.
