Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 7

Мирисът бе накарал всички да изпаднат в транс, но Л’Етоал пръв бе излязъл от него. Наоколо настана хаос. Мъжете шептяха, плачеха и крещяха, говореха на непознати езици. Изглежда, се бореха с невидими демони, биеха се със скрити врагове, утешаваха или приемаха утеха от неизвестни близки.

Какво се бе случило с него? Какво ставаше с мъжете наоколо?

Един от младите египетски работници се бе облегнал на стената усмихнат и пееше песен на древен език. Друг лежеше на пода и стенеше; трети замахваше към невидим противник. Двама от учените не бяха засегнати от виденията и наблюдаваха обстоятелствата ужасени. Сорен бе коленичил с блажено изражение на лицето и мълвеше молитва на латински. Картографът удряше с юмрук по стената и крещеше ли, крещеше мъжко име.

Л’Етоал намери с поглед Наполеон. Генералът стоеше вцепенен до саркофага и се взираше в една точка на стената, все едно там имаше прозорец, разкриващ далечна гледка. Кожата му бе по-бледа от обикновено, а челото му бе обсипано с капчици пот. Имаше болнав вид.

Съществуваха ухания, които лекуваха болежки, и други, които ги причиняваха, отрови, които те съблазняваха със сладостта си, преди да изпият живота ти. Беше научил за тях и въздействието им от баща си.

Сега се страхуваше за себе си, за командира и за мъжете в гробницата. Нима се бяха натровили от древен, пагубен аромат?

Трябваше да им помогне. Грабна златна кутийка от купчината съкровища до отсрещната стена, отвори я, изсипа съдържанието й — злато и пъстри стъкълца — на пода и бързо пъхна здравото керамично бурканче вътре. После събра парчетата от бурканчето, което генералът бе изпуснал, прибра ги в кутията и затвори капака.

Миризмата все още беше силна, но след като съдовете с парфюма бяха прибрани, бавно започна да се разнася. Л’Етоал проследи как работниците един по един ставаха и се оглеждаха объркано.

Наполеон падна със силен трясък върху дървения ковчег и разби капака на парчета. Парфюмеристът бе чувал слухове, че генералът страда от епилепсия — същото нервно заболяване, тормозило и неговия кумир Юлий Цезар. По устата на генерала беше избила пяна, а тялото му се тресеше от гърчове.

Адютантът му се спусна и се наведе над него.

Дали чудатият парфюм бе предизвикал пристъпа? Определено беше подействал на Л’Етоал. Замайването и дезориентацията, обхванали го след слизането в гробницата, едва сега започваха да се стопяват.

— Това място е прокълнато! — извика Абу и хвърли папируса в ковчега върху двете мумифицирани тела. — Веднага да се махаме! — Избяга от вътрешната камера и хукна по коридора.

— Гробницата е прокълната — заповтаряха младите работници с треперещи гласове и се заблъскаха кой да мине пръв през тесния проход.

Последваха ги учените.

Адютантът на Наполеон помогна на генерала — вече посвестил се, но все още слаб — и го изведе, при което Л’Етоал остана сам в погребалната камера на древния парфюмерист и жената, положена до него.

Той се наведе над влюбените, взе папируса, който Абу бе хвърлил в ковчега, прибра го в златната кутийка и я пъхна дълбоко в торбата си.