Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 5

Отне само няколко минути да срежат и отстранят почернелия плат.

— Наистина! Никога не съм виждал подобно нещо — прошепна Абу.

Трупът от дясната страна не лежеше с кръстосани на гърдите ръце, според обичая. Вместо това дясната ръка беше протегната встрани и държеше за ръка жената, заедно с която бе мумифициран. Нейната лява ръка беше преплетена в неговата. Двамата влюбени изглеждаха толкова живи, телата им така непокътнати, все едно бяха погребани преди няколко месеца, а не преди векове.

Разнесе се удивено шушукане при вида на неразделната и в смъртта двойка, но онова, което смая Л’Етоал, не бе гледката. Най-накрая откри извора на уханието, което не му даваше мира, откакто слезе по стълбата.

Той се опита да разграничи познатите нотки от непознатите, търсеше наум съставките, които придаваха на сместа обещанието за надежда, за дълги нощи и сладострастни сънища, за съблазън и прегръдки. За безкрайност, изпълнена с възможности. За събрали се отново изгубени души.

Когато вдиша пак, от очите на парфюмериста рукнаха сълзи. Ето това беше уханието, което винаги си бе представял, че ще пресъздаде. Ноздрите му се изпълваха с течни емоции. Жил Л’Етоал усещаше аромата на любов.

Парфюмеристът бе отчаян. Какво придаваше тази завършеност на уханието? Защо така му се изплъзваше? Защо не можеше да установи коя е съставката? Беше мирисал и запомнил над петстотин различни миризми. Кои от тях участваха в този парфюм?

Ех, защо нямаше машина, която да може да поеме въздуха и да разграничи елементите в него? Много отдавна бе разговарял с баща си за подобно приспособление. Жан-Луи се бе присмял, както обикновено, на въображаемите изобретения и мечти на сина си, и го нахока, задето си губи времето с безсмислени идеи и се отдава на наивния си романтизъм.

— Парфюмите извикват чувства, татко — бе възразил Л’Етоал. — Представи си колко пари ще изкараме, ако продаваме мечти, а не само химични смеси.

— Глупости — бе го смъмрил баща му. — Ние сме химици, а не поети. Нашата работа е да замаскираме вонята по улиците, да прикрием мириса на плът и да спестим на сетивата яростните атаки на неприятни, зловонни и гнусни миризми.

— Не, татко, грешиш. Поезията е в основата на работата ни.

Л’Етоал беше сигурен, че ароматите могат да предложат много повече от онова, което твърдеше баща му. Вярваше, че парфюмите имат далеч по-дълбока цел. Затова бе дошъл в Египет. И бе установил, че е прав. Древните парфюмеристи са били жреци. Парфюмите се използвали в свещени ритуали и религиозни обичаи. Уханието на благовонията издига душата в небесата.

Генералът се приближи, за да разгледа мумиите. Протегна ръка към ковчега, а Абу промърмори предупредително. Наполеон махна небрежно и извади малък предмет от дланта на мъжката мумия.

— Колко необикновено! — възкликна, докато издърпваше същия керамичен предмет от ръката на жената. — И двамата държат такова нещо.