Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 41

— И смяташ, че това е сериозна синхроничност?

— Убеден съм, така е. Според теориите за прераждането от дълбока древност, просъществували през вековете и в различните култури, нищо не е случайно. На Изток съмнението в мигове, които изглежда са част от по-висш план, е толкова абсурдно, колкото и да поставяш под въпрос, че водата е мокра.

Жаки знаеше, че няма смисъл да спори. Беше го правила преди. Малакай започваше да изрежда гениите, вярвали в прераждането, като започне с Питагор и мине през Бенджамин Франклин, Хенри Форд и Карл Юнг.

— Ако откриеш аромат, който извиква спомени, той ще струва цяло състояние.

Досега Малакай не правеше впечатление на човек, който особено се интересува от пари. Затова Жаки се изненада, че сега заговори по въпроса. Но пък днешният разговор беше повдигнал един куп неочаквани въпроси.

Сякаш прочел мислите й, Малакай рече:

— За мен парите не са от значение. Ще ти ги дам всичките. Ще са предостатъчно, за да спасиш „Л’Етоал“. Аз искам само реликвата.

— За да помагаш на децата ли? — Жаки беше убедена, че не е само това, и искаше да разбере истинската причина.

— Разбира се — намръщи се той. — Съмняваш ли се? Та аз цял живот се опитвам да им помагам.

Жаки никога не го бе подозирала в непочтеност; никога не се бе съмнявала, че го водят само най-безкористни и морални мотиви. Защо днес имаше чувството, че Малакай не е искрен с нея?

Жаки вдигна флакона към светлината и върху белия маншет на Малакай се образува малка цветна дъга. Тя премести стъкленицата и дъгата подскочи върху стената.

— В писмата споменаваше ли се каква е формулата? Имаш ли представа на какво е базиран ароматът? — попита го тя.

— Писмата, които намерих, са част от кореспонденция между двама членове на клуба: единият е живял в Ню Йорк, а другият във Франция. Французинът пише за парфюмерист от Париж, който притежавал остатък от древно благоухание, което според него представлявало портал към минали животи, фондацията му отпуснала средства, за да създаде нов аромат, базиран на остатъците.

Жаки кимна.

— В онази епоха това е предизвикало много догадки и изисквало голяма доза късмет. Ако благоуханието наистина е било от Древен Египет, до деветнайсети век трябва сериозно да е изветряло. С времето есенциите отслабват. А и дотогава редица древни съставки са били изчезнали. Дори да са разполагали с уханието, би било невъзможно да определят всяка съставка и да я открият.

Малакай я зяпна.

— Какво? — попита Жаки.

— Не съм ти казвал, че благоуханието е египетско.

Някъде в сградата иззвъня телефон и се затвори врата. Жаки дотолкова беше погълната от разговора, че бе забравила за останалите хора в института. Поклати глава и се върна на фактите.