Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 43

Грифин я бе наранил. Беше я изоставил. Хората, които те напуснеха веднъж — дори само един-единствен път, — не заслужаваха доверие.

— Съжалявам — каза тя и стана. Това нямаше нищо общо с факта, че Грифин работи тук. Дори самата мисъл за съществуването на аромат, който помага да си спомниш минали животи, е нелепа. Повтаряше го на Роби, откакто бяха деца. А дори да съществуваше, след толкова години Жаки нямаше намерение да си играе на парфюмерия.

Малакай също стана и заобиколи бюрото, за да я изпрати. Жаки не вярваше в богове, но се помоли силно да не се натъкне на Грифин.

— Нищичко ли от казаното не разпали любопитството ти? — попита Малакай.

Тя се засмя.

— Не мога да си позволя лукса да любопитствам.

— А какво ще кажеш, ако ти обещая три милиона, за да върнеш дълга? Тогава ще приемеш ли?

— Предлагаш ли ми ги?

— Ще промениш ли решението си?

— Дори да разполагам със способностите, не мога да намеря необходимото време. Парите ми трябват сега. — Отчаянието в гласа й бе толкова силно, колкото и отчаянието в очите й.

— Ще ми обещаеш ли поне да си помислиш? Представи си какво би било, ако успееш да докажеш подобен мит.

— Аз съм вечният скептик. Ти ме наричаше така. А сега ме молиш да приема на доверие един блян.

— А ако грешиш, Жаки? Ами ако не е блян?

Девет

Париж, Франция

Понеделник, 23 май, 10:15 ч.

Грифин за първи път виждаше толкова скъпи кукли, или poupées, както ги наричаха французите, и знаеше, че жена му би възразила. Но Терез не беше тук. А и не устоя на мисълта как ще се зарадва дъщеря му, когато отвори кутията и види парижката красавица. Шестгодишната Елси имаше руси коси като на майка си и сиво-сини очи като неговите. Тя бе сериозно дете, което свиреше зашеметяващо добре на пиано. Вероятно имаше гениален талант, но с Терез бяха решили да не я подлагат на стреса, необходим да стане виртуозна пианистка. Самият той бе изгубил достатъчно от детството си, за да е наясно колко е важно да му се насладиш.

Затова сърцето му още повече се късаше за неговата дъщеричка. Тревожеше се как евентуалният развод ще й се отрази. Естествено, нямаше как да я предпази от всичко, но не желаеше да й причинява душевни травми за цял живот. Ако с Терез се разделяха, нямаше да изостави Елси, както бе сторил баща му, но знаеше, че последиците няма да са кой знае колко различни.

На касата забеляза малка брошура — историята на магазина, написана на пет езика. „Maison des Poupées“ стоеше на този ъгъл повече от сто години. В Европа сякаш повече уважаваха ритуалите и институциите. Тук новото не се ценеше толкова, колкото у дома.

У дома.

Е, за малко да успея, каза си унило Грифин. Бе съумял да прехвърли мислите си върху преходната природа на Вселената, но те в крайна сметка пак се върнаха към дъщеря му.

Той не бе желал особено да става баща и не бяха нужни години психологическа терапия, за да разбере защо. Но освен опасенията, че ще повтори грешките на своя баща, и други неща тревожеха Грифин. Терез не искаше да се мести, а той прекарваше най-малко пет месеца годишно в Египет. Дългите му отсъствия всяваха напрежение в брака му. Ако имаха и дете, щеше да стане още по-тежко. Терез обаче продължаваше да настоява и с времето спечели.