Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 42

— Даже да имах желание да ти помогна, Малакай, кашата в това шишенце няма да свърши работа, та било и само като отправна точка. Това е смес от четири-пет обикновени есенции.

— Но те са отправна точка — настоя той. — Парфюмеристът се е водил по някаква формула, Жаки. Имам кутия с единайсет варианта на тази основа.

— Не знаех. Единайсет варианта. Защо само толкова? Колко странна бройка.

— В кутията има празно място за дванайсета стъкленица.

— Една от тях се е счупила ли?

— Или в нея е била реликвата и някой я е взел.

Тя поклати глава.

— Това е мит. Именно от теб научих, че митовете са колективните сънища на един народ. Малки истории, откроили се на фона на хилядите, разказвани през вековете, защото са докоснали сърцата на най-много хора заради моделите си в колективното подсъзнание. Когато се предават от поколение на поколение, историите се променят, разрастват се, стават все по-чудати и вълшебни. Като сталактитите в пещера, които израстват от капка вода.

— Роби и Грифин ме предупредиха колко ще е трудно да те убедя. Аз обаче им казах, че грешат, понеже си по-широко скроена. Но явно съм сбъркал.

Жаки се облегна на ръкохватките на стола с гравирани лъвски глави. Прокара пръсти по релефа.

— Грифин ли? — Опита се да не издава вълнението си, все едно задава съвсем обикновен небрежен въпрос.

— Грифин Норт. Приятелят на брат ти. От начина, по който говори за теб, останах с впечатление, че се познавате.

Жаки се смути, когато чу името на Грифин при тези обстоятелства.

— Да, познаваме се. По-точно познавахме се. Отдавна не съм го виждала. Ти познаваш ли го?

— Роби ни запозна преди няколко месеца. Грифин искаше да използва архива ни за книгата, която пише. Роби дойде да го види преди около две седмици. Каква удивителна синхроничност, че Грифин показал на Роби кутията с флаконите. Аз отдавна бях забравил за тях.

— Не знаех, че Роби се е виждал с Грифин, докато беше в Ню Йорк.

На Жаки й беше трудно да продължава с престорения разговор. Нима Грифин работеше в института?

Тук ли беше сега? Неговият телефон ли бе иззвънял? Той ли бе затворил вратата?

Случайно бе попаднала на първата му книга. Стоеше в книжарницата и прочете анотацията и биографичната бележка. Така разбра, че живее в Ню Йорк и в Египет, че работи на важни разкопки край Александрия, женен е и има дете. Фактите бяха достъпни за всички.

Цветът на стените в неговия кабинет, улицата, по която минаваше на път за къщи в края на деня, гледката от прозореца му, когато вдигнеше глава от книгите — това бяха подробности, които не й бяха известни. Подразни се, че получава информация за него, без да я е искала. Същевременно завиждаше на Роби и Малакай. На стаята в тази сграда, която поемаше дъха му, и на стола, който докосваше тялото му. Жаки беше наясно, че не бива да се наслаждава на сладката болка от спомените за него. Не бива да се чуди за каква ли жена се е оженил. Колко голям е синът или дъщеря му.