Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 39

— Запозната съм с разнообразните приложения на благоуханията в миналото.

— Тогава разбираш защо вярвам, че ароматът може да ни помогне да си припомним минали животи.

— Няма как да ти помогна, дори да исках. Аз не съм парфюмерист, Малакай. Аз съм митолог. Защо не помолиш Роби да се заеме? Той вярва в същите неща като теб.

— Роби заяви, че колкото и да е добър в работата си, обонянието му е посредствено в сравнение с твоето. Твърди, че ти можеш да помиришеш това — той вдигна флакона — и интуитивно да възстановиш аромата само от основата.

Някога, сякаш в друг живот, Жаки възнамеряваше да стане парфюмерист, но идеята си отиде заедно с майка й. Сега изпитваше отвращение при мисълта да седне отново на работния тезгях.

Дядо ѝ все повтаряше, че тя е кулминацията на поколения велики парфюмеристи — именно на нея, не на баща й или брат й, е отредено да притежава един от най-чувствителните носове на света. Роби също вярваше на тези приказки и понякога я хокаше, задето не се занимава с професията, за която е родена. Чудеше й се защо се отказва от великите постижения, на които е способна.

— Брат ми греши за способностите ми.

— На мен ми изглеждаше напълно убеден — отвърна Малакай и добави: — Радвам се, че двамата продължавате да сте толкова близки. Нали не сте си развалили отношенията?

Стори й се, че долови тъжна нотка в гласа му. А може и да беше повлияна от собствените си емоции, защото през последните няколко месеца с Роби все се караха и спокойната им близост й липсваше. Стана й неприятно, че ще разочарова Роби. Не успя да измисли как да разрешат финансовите проблеми, без да продадат част от компанията.

Малакай я наблюдаваше. Чакаше отговора й.

— Да, все така близки сме.

В по принцип безизразните кафяви очи на Малакай се спотайваше тъга. Защо разговорът го караше така да губи обичайното си самообладание? Жаки никога не бе виждала тази негова страна. Никога не го бе виждала да проявява силни емоции. Какво го тревожеше? Не беше женен, нямаше деца, но дали имаше братя и сестри? Да не би да бе в обтегнати отношения с някого от тях? Или още по-лошо — да е болен или мъртъв?

За човек, изиграл толкова важна роля в живота й, Жаки не знаеше почти нищо лично за Малакай. Той й обръщаше внимание и следеше как върви работата й като горд баща. Но като много други бащи, не споделяше почти нищо за личния си живот.

Малакай бръкна в джоба на сакото си, извади колода карти за игра и започна да ги разбърква. Пляскането на картончетата бе познато на Жаки и я подразни.

— Не съм нервна — заяви тя.

Знаеше от личен опит, че когато работеше с млади пациенти, Малакай използваше трикове, за да ги успокои.

Той се засмя.

— Разбира се, скъпа. Просто навик. — Подаде й колодата. — Хайде, направи ми това удоволствие.

Жаки си изтегли карта и забеляза изящните цветни лилии, изрисувани по гърба й и позлатените й ръбове. Малакай имаше голяма колекция от колоди, всички до една старинни.

— Прекрасни са.

— От двора на Мария Антоанета. Най-красивите карти в колекцията ми май са все от Франция.