Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 40

Жаки потрепери. Тръпките изригнаха от сърцето й и се плъзнаха до пръстите й, при което космите по тила й настръхнаха. Огледа се, за да види откъде бе дошло внезапното мразовито течение. Прозорците от двете страни на бюрото бяха отворени.

— Студено ли ти е? — попита той. Устните му се извиха в заинтригувана усмивка, сякаш знаеше как се чувства тя.

Жаки поклати глава.

— Сигурно е от вятъра.

— Разбира се — отвърна Малакай, но май не й повярва. — Искаш ли да затворя прозорците?

— Няма нужда.

Тя погледна към малкия вътрешен двор. Черешите, киселицата и кучешкият дрян цъфтяха и наоколо се носеше приятният лек аромат на цветчетата им.

Домът им в Париж имаше много по-голям вътрешен двор, който с брат й използваха като вълшебна площадка за игра. Готвачката садеше там подправки, а поколения парфюмеристи от рода им я бяха използвали като природна лаборатория за отглеждане на многобройни екзотични растения.

— Още ли не се интересуваш дали сред виденията ти има спомени от предишни животи? — попита Малакай, приведен леко напред, сякаш за да признае колко личен е въпросът.

— Не — отвърна му бързо. Дори леко хладно. По въпроса понякога й се струваше, че той прекрачва границата. Надяваше се да не я притиска повече, не искаше да спори с него. Достатъчни й бяха пререканията с Роби, който силно вярваше в прераждането. Тази тема изобщо не я вълнуваше.

— А ако намерим някоя от реликвите на спомените, няма ли да ти е любопитно да я пробваш?

— Уважавам работата ти — промълви Жаки след известно мълчание. — Наясно съм, че децата, които идват тук, страдат ужасно и ти им помагаш. Гордея се с теб. Не ти ли е достатъчно? Какво още искаш от мен?

— Да те изкуша ли с митологичната история на артефактите?

Жаки смяташе да възрази, но Малакай спомена единствената тема, на която не можеше да устои.

— Вярва се, че преди шест хиляди години в долината на река Инд мистици създали предмети за медитация, които помагали на хората да достигнат до състояние на дълбока релаксация, при което да се доберат до спомени от свои минали животи.

Гласът на Малакай я приспиваше, както някога, и тя се потопи в историята.

— Имало дванайсет такива реликви — дванайсет е мистично число, което се среща в различни религии и в природата. Дванайсет предмета, които привличат спомени през мембраната на времето. Мисля, а и други експерти са на същото мнение, че е напълно възможно две от въпросните реликви да са били открити през последните няколко години. Първата е делва със скъпоценни камъни, а втората — древна флейта, изработена от човешка кост. Зависи кой вестник ще отвориш и ще откриеш различни версии за съдбата на двата предмета, но мога да те уверя в едно: и двата са изгубени и засега няма как да ги изследваме. Възмутително.

— Как са се изгубили?

— Бюрокрация. Абсурдни протоколи. Злополуки. Съдба. Цял живот помагам на хората да си спомнят миналото, но в този случай няма да ровя в него. Миналото си е минало. Няма да губя повече възможности, за да търся въпросните две реликви. — Малакай замълча за миг и я погледна изпитателно. Когато заговори отново, тонът му беше още по-сериозен. — През последните сто и петдесет години членове на нашия клуб са чували за реликвите, срещали са се с хора, които са ги виждали и дори са ги притежавали. — Малакай разпери ръце, сякаш искаше да прегърне цялата фондация. — Една от тях е парфюм. А историите, които съм чувал за него, са забележително сходни с легендата на рода ви, която ти ми разказа преди години.