Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 33

— Искам да преведеш надписите.

— Сигурно е просто молитва за покойните.

— Трябва да съм сигурен.

— Защо?

— Намерих ги в работилницата. И съм убеден, че са свързани с парфюма на „сродните души“, за който ти споменах.

— И в такъв случай е възможно да имат връзка с течността в кристалните флакони ли? Нима наистина мислиш, че си открил древна реликва за възвръщане на спомените, Роби?

— Все пак вярвам, че всичко, независимо колко е тривиално, е свързано и в живота няма случайни съвпадения… нещо от този сорт… изглежда възможно, не си ли съгласен?

Седем

Париж, Франция

Четвъртък, 19 май, 20:30 ч.

Бяха го помолили да не закъснява, затова Том Хуан забързано пресече улицата и огледа дългата редица сгради за № 18. Чайната се намираше в район на Париж, наречен Quartier Chinois, но малко неща в квартала бяха привлекателни като названието. За разлика от тесните улички и очарователната атмосфера на старата част на Париж, Чайнатаун в Тринайсети арондисман бе претъпкан и презастроен с небостъргачи и супермаркети. Липсваха шикозните кафета, симпатичните цветарници, прочутите бутици и малките традиционни пекарни, които правеха града толкова привлекателен. Това не бе Париж, който Хуан обичаше, и идванията му тук винаги го потискаха. Особено през деня, когато всяка грозна подробност в редовете блокове изпъкваше ярко.

Поне сега, вечерта, крещящите неонови реклами на всевъзможни неща — от „Макдоналдс“ до традиционни френски продукти, предлагаха известен стимул за очите, отговарящ на настроението му. Тайната среща с боса на китайския подземен свят в Париж не беше обичайно събитие дори за Хуан. Но вчера, след като шпионите му зашушукаха, че куратор от „Кристис“ е правил оценка на парчета от предмет, който вероятно е средство за извикване на спомени от минали прераждания, Хуан трябваше да действа.

Най-накрая намери ресторанта, сгушен между банка и обществена пералня. Малкото неугледно заведение се състоеше от едно-единствено помещение с наблъскани нагъсто пожълтели пластмасови маси и столове с напукани червени кожени седалки. Подът бе настлан с протъркан линолеум на черни и бели квадрати, осеян с петна. Въпреки късния час повече от половината маси бяха заети от групички китайци, които пиеха чай и разговаряха — не на френски, а на пъстра смесица от китайски диалекти. По стените висяха стотици калиграфски творби — черни йероглифи с тук-таме по някой червен символ, — поставени в рамки, чиито стъкла бяха наслоени с трупала се от години готварска мазнина.

Независимо от занемарения вид на ресторанта, Хуан се успокои, щом вдъхна познатия аромат на чай, попарени билки и подправки, печен ориз и ечемик. Проправи си път измежду масите до срещуположния край на залата, където сбръчкан, плешив, попрегърбен мъж седеше с гръб към стената. Беше напълно обикновен на вид и бе облечен със съвсем обикновени дрехи. Но именно това бе човекът, който управляваше организация с десетки хиляди членове, заклети братя, замесени в широк спектър от криминални дейности, специализирани предимно в контрабандата, измамите с ДДС, трафика на наркотици и какво ли още не.