Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 32

— За да можеш да си спомниш предишни животи ли?

— На това се надявали, да.

— Като легендата за рода ми.

— Моля? — не схвана веднага Грифин.

— Не помниш ли? Един от предците ми уж намерил египетски парфюм на „сродните души“. И книга с формули…!

— От работилницата за парфюми на Клеопатра.

— Да, сега се сещам. Баба ти ми я разказа.

— Тя обожаваше тази легенда. — Роби замълча и вдъхна от следващата мостра. — Знаеш ли, това са варианти на един и същ аромат със съвсем малки разлики.

— Важно ли е?

— Нямам представа.

— Засипаха ли те спомени?

— Не и от минали животи. Уханията обаче са ми познати. Съставките се споменават в първите открити описания за правене на парфюми още в Древна Гърция, Египет и Индия. Всички до една продължават да се използват и днес. — Роби огледа флакона, обърна го в дланта си и се взря в гравираните знаци. — Знаеш ли къде са ги намерили?

— Според Малакай клуб „Феникс“ поръчал на френски парфюмерист да разработи формулата в началото на XIX в.

— Изработката на стъкленицата е като на френските шишенца за парфюми от тази епоха. — Роби вдигна флакона към светлината от лампата. Завъртя го бавно и заоглежда фасетите, докато накрая не откри нещо. Провери и другите флакони. — Никой не може да ме убеди, че това е просто случайност каза той, подаде шишенцето на Грифин и посочи към долния му край, близо до основата. — Виждаш ли?

— Драскотините ли? Чакай малко. — Грифин сложи очилата, които бе вдигнал на главата си, и се взря. — Виждам ги, но нищо не разчитам. Ще донеса по-мощна…

— Не, чакай, знам какво представляват. Това е клеймото на производителя. Трудно ще го разчетеш, ако не ти е познато. По онова време парфюмеристите използвали различни флакони, направени от стъклари. Клиентът си избирал шишенце и му го пълнели с парфюма, който искал. — Роби докосна капачката.

— Знаеш чий е знакът, нали?

— Да. Буквите „Е“ и „Л“, вписани в полумесец. Цифрите отдолу са годината: 1831 г. Това е клеймото на нашия род.

— Фирма „Л’Етоал“? Невъзможно! — поклати глава Грифин и се разсмя. — А като си помисля, че има хора, които се съмняват в синхроничностите и колективното подсъзнание.

— Ще се смаеш още повече, когато видиш какво донесох да ти покажа. — Роби отвори куфарчето си, извади папката със снимките на керамичните парчета, които бе намерил в работилницата на баща си, и му я подаде.

Грифин разгледа снимките и ги върна на Роби.

— Изглеждат късно египетски, но ще трябва да видя самите предмети, за да съм сигурен. Керамичните парчета обаче нямат кой знае каква стойност. Само няколко хиляди долара. Може би десет, в зависимост от надписа. — Грифин знаеше за финансовите проблеми на „Л’Етоал“. — Съжалявам.

Роби поклати глава.

— Pas de problem. Не съм си и мислил, че са достатъчно ценни, та да спасим положението. Казах за парчетата на моя приятелка, куратор в „Кристис“, и тя в общи линии ми даде същия отговор. Ако са истински, ще представляват интересна находка, но парчетата керамика не са особено ценни.

— Тогава защо настояваш да ги видя?