Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 21

Жаки мълчеше. Не можеше да си представи суровия си взискателен баща разплакан.

— Ще ми се да не бе виждал това. Ще ми се да не ти е толкова тежко.

— Въпросът не е как се чувствам аз, а как се чувства той. Моля те, ела да го видиш. Единственото име, което все още помни, е твоето. Не моето, не на Клеър. Когато си тръгва, винаги казва: „Не забравяй да приготвиш шишенце парфюм за Жаки“.

Усмивката на Роби бе най-тъжната на света.

— Прошката е най-големият дар, който човек може да предложи. Моля те, ела да го видиш.

— Кога онези будисти успяха да те превърнат в проповедник, братчето ми? — засмя се тя твърде ведро, което издаде буцата в гърлото й.

Жаки искаше да го зарадва. Искаше й се всичко, в което той вярва, да е истина, и се надяваше желанието му да се сбъдне. Желанието тя да прости на баща им. Желанието му да намерят лесно разрешение на финансовите проблеми. Че наистина има книга с древни формули за благоухания и мехлеми, използвани в древни ритуали, донесена от Египет и скрита някъде в семейния дом в Париж.

Но по-сигурно бе да вярва в реалността. И най-вече да пази Роби от опасности. Той е единственият останал от семейството й.

Жаки погледна към ангела на скръбта.

— Изглежда така, сякаш дългите години на скръб по отишли си хора толкова са натежали, та не е в състояние да вдигне криле.

Роби отиде до Жаки и я прегърна.

— Ангелът винаги може да литне.

Тя вдиша какофонията от ухания, носещи се около него. Студен въздух, дъжд, ябълкови цветчета и още нещо.

— Миришеш — сбърчи нос тя — прекрасно.

С това поне можеше да го зарадва.

— От мострите, върху които работя, е. Казах ти за тях по телефона. Уговорих си срещи с „Бергфорд“, „Бендел“ и „Барнис“. Работим и с американски фирми.

— За класическите парфюми.

— Искат да видят какви ухания разработвам.

— И така да е, „Л’Етоал“ няма достатъчно пари, за да открие нов клон.

— Ще намеря финансиране.

Тя поклати глава.

— Ще успея — настоя той.

— Хиляди малки парфюмеристи не успяват. Потребителите не купуват два пъти нови аромати. А и всеки ден забраняват още и още съставки от екологични съображения.

— След няколко години парфюмеристите няма да могат да използват и алкохол заради глобалното затопляне… Наясно съм с всички аргументи против. Но винаги има изключения.

— Губиш си времето — не се отказа Жаки. — Пазарът е пренаситен. Може би щеше да успееш, ако „Л’Етоал“ бе нова, модна компания, но не сме. Имаме линия класически парфюми, устояли на изпитанията на времето. Не можем да си позволим експерименти с репутацията си.

— Каквото и да кажа, ти все спориш, нали? Не можеш ли да забравиш колко си цинична поне за малко? Ами ако съм намерил решение? Ами ако не се налага да се отказваме от класическите си парфюми?

— Роби, моля те. Трябва да подпишеш документите. Това е единственият ни шанс да спасим компанията, да запазим магазина и къщата в Париж, да продължим напред.