Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 22

Той отиде до ангела и постави ръка върху крилете му, сякаш го утешаваше — или се подпираше, за да не падне. Веднъж Жаки бе видяла снимка на двайсет и четири годишния Оскар Уайлд, на възрастта, на която сега беше Роби, облечен с кадифено сако и елегантни обувки. Красив млад мъж, седнал на пищен стол, заобиколен от персийски килими, с книга в скута, глава, подпряна в ръка, вперил очи в зрителя с изражение, изпълнено с топлота и обещания.

В момента брат й я гледаше точно така.

— Имаме дълг към банката от три милиона евро. Не можем да ипотекираме сградата на улица „Сен-Пере“, защото баща ни вече я беше ипотекирал. Трябва да се откажем от някои неща.

— Сега ние сме собственици на „Л’Етоал“. Аз и ти. Компанията съществува от почти двеста и петдесет години. Не можем да я закрием сега. Просто помириши мострата, върху която работя.

— Прекара последните шест години в Грас във вълшебно царство с лавандулови полета и работиш с кристални стъкленици, все едно е миналият век. Колкото и прекрасни да са ароматите, няма да успеем да съберем парите, за да покрием дълга. Трябва да продадем „Руж“ и „Ноар“. Ще ни останат над десет други класически марки.

— Но не и преди да си видяла парфюма, върху който работя. Не и преди да си ми дала възможност поне да опитам да намеря финансиране.

— Не разполагаме с толкова време.

— Имам план. Моля те, довери ми се. Дай ми една седмица. Някой ще се влюби в творението ми. Сега е моментът за подобни аромати. Светът е готов за такива ухания.

— В теб няма и капчица практичност.

— А ти си неуверена.

— Аз съм реалистка.

Роби кимна към безмълвния ангел.

— Ето за това скърби всъщност той.

Пет

Нандзин, Китай 21:55 ч.

Ателието беше празно, когато Дзи се върна, и бе признателен за тишината. Подреди материалите пред себе си и продължи работа върху картината, която бе започнал следобед. Всички мисли съсредоточи в пръстите си. Успокои съзнанието си и се отърси от мъчителните съмнения. Потопи се в енергията на движенията, в линията мастило, която попиваше в хартията. Скоро изобщо спря да мисли, престана да чува звуците, влитащи през отворения прозорец и откъм коридора, и усещаше единствено нежното шумолене от танца на четката по бялата хартия.

Древното изкуство калиграфия, за разлика от много други традиции, беше оцеляло в съвременния свят най-вече защото Мао Дзедун е съзнавал, че в държава със стотици различни диалекти калиграфията — въпреки елитарното си минало — е ефективен начин за общуване, който заслужава да се използва. След като режимът прие калиграфията като средство за комуникация, тя изгуби първоначалния си статус на възвишено изкуство и навлезе в света на обикновеното.

Някои художници обагряха своите творби с революционни нотки и изказваха мнението си чрез четки и мастило. Дзи не беше от тях. Неговите картини не бяха израз на политически възгледи. Той не крещеше посредством калиграфските произведения. За сметка на това шептеше. И имаше хора извън Китай, които го бяха чули.