Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 19

„С баща ти се предадохме. Ти също може да си се отказала — но не и Роби. Той никога не се предава. Няма да го направи.“

Тези думи парнаха Жаки. Да, майка й бе права. Жаки се бе отказала още преди да започне. А Роби упорито беше продължил. Той бе твърдо решен да компенсира неуспехите на баща си, за страданието на майка си.

Бремето да го избави от тези заблуди падаше изцяло върху нейните рамене.

Прекършено цветче висеше от една от клонките, които той току-що бе поставил в урната, а розовите му венчелистчета бяха добили сивкаво лилав оттенък заради синкавата светлина. Жаки го откъсна, наведе се и вдъхна аромата му.

— Как човек, създал толкова сложни и изящни парфюми, се е примирявал с факта, че любимото цвете на жена му има толкова сладникав мирис? — попита тя. — Каква ирония, а?

— Толкова много неща във връзката на родителите ни бяха иронични.

Роби замълча несигурно за миг. И после каза много тихо — сякаш, като шепнеше, отнемаше от силата на думите:

— Вчера, преди да тръгна за летището, отидох да видя татко.

Жаки не отвърна.

„Баща ти трябваше да стане писател. Така може би щеше да постигне някакъв успех с въображението си. Вместо това бълнуванията му почти унищожиха уважаваната парфюмерийна традиция на рода Л’Етоал…“ — засмя се Одри. В гласа й прозвуча нотка на огорчение, която не отиваше на красавицата с искрящи зелени очи и лъскава златистокафява коса, с устни във формата на сърце и високи, остри скули.

В разговорите в мавзолея, както Жаки ги наричаше мислено, Одри никога не назоваваше съпруга си по име — никога не казваше Луис, или Луи, както се произнасяше на френски. Винаги казваше „баща ти“, все едно желаеше да се разграничи още повече от него. Сякаш дори в гроба не бе достатъчно далеч от него.

Жаки бе научила от Одри, че когато хората те нараняват или разочароват, трябва да ги изличиш, доколкото можеш, от спомените си. Да ги изтриеш от съзнанието си. И тя добре бе овладяла тази техника. Никога не се чудеше какво ли се е случило с Грифин Норт. Никога не си представяше какво прави той сега. Нито какво е станало с него.

„А не правиш ли точно това в момента? — попита закачливо Одри. — Както и да е, той беше под нивото ти.“

Жаки се запозна с Грифин в колежа. Беше две години по-голям от нея. Когато записа магистратура, се премести на три часа път от университета, в който той караше докторантура. През седмица Грифин изминаваше разстоянието с колата си, за да я види. Жаки не обичаше да шофира. Мисълта да пътува сама в колата, я ужасяваше. Ами ако сенките се завърнеха, докато е зад волана? Затова през останалите седмици тя хващаше автобуса и ходеше при него. И жадна да прекара всяка възможна минута с приятеля си, се прибираше с последния автобус в неделя — в 19:00 часа. Винаги забравяше да се нахрани, преди да тръгне, и докато стигнеше до своя колеж, столовата вече бе затворила.