Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 20

Една вечер, докато се качваше в автобуса, Грифин й даде кафява хартиена торбичка, която тя отвори, щом седна. В нея имаше сандвич, увит в амбалажна хартия и завързан с бяла панделка, която вероятно бе забравила в стаята му. Върху нея пишеше: „Не искам да гладуваш заради мен“.

Майка й грешеше. Грифин беше достатъчно добър за нея. Проблемът бе, че той не беше на това мнение. Затова и скъса с нея.

Жаки носеше бялата панделка в портфейла си, докато не започна да се прокъсва. След това я прибра в кутия за бижута, където още стоеше.

Самоубийството на майка й бе първият урок, който Жаки получи относно загубата. Грифин — младеж, който споделяше любовта й към митологията, миришеше на древни гори и я докосваше, сякаш бе ценна реликва — беше последният.

Роби бе казал нещо, което Жаки не чу.

— Моля? Какво?

— Според мен лекарите грешат, че не помни почти нищо.

— Естествено, нали си граф Tourjours Droit — засмя се Жаки. Тя му бе измислила този прякор — граф Винаги прав — а после и родителите, и баба им и дядо им започнаха да го наричат така. — Как да спорят лекарите с теб?

И Роби се засмя. Като малък той променяше правилата, за да е винаги прав. В зависимост от ситуацията това беше сладко или вбесяващо. Когато беше осемгодишен, а тя на единайсет, Жаки организира тържествена церемония във вътрешния двор, разделящ къщата от парфюмерийната работилница. Ръкоположи го в рицарство с чадър и тогава му измисли прякора.

— Татко позна ли те този път?

— Очевидно бе наясно, че съм човек, когото обича. — Изрече думите с изписана по лицето болка. — Но не знам дали съзнава, че съм синът му.

На Жаки не й се слушаха подобни неща. Образът на баща й, който Роби бе описал, щеше да я преследва дни наред, да се просмуква през пукнатините на стената, която бе издигнала около себе си.

— Въпреки всичко, което е забравил, все още рецитира формули за парфюми и ми напомня за тайните, свързани със смесването на съставките — продължи брат й. — Забравил е да чете, но знае точно колко капки розов екстракт се смесват с есенция от ванилия. А когато говори за формулите, винаги казва:

— „Направи едно шишенце специално за Жаки“ — Усмивката на Роби стана по-широка. Добротата на брат й бе най-хубавото му качество. Но колкото и да се възхищаваше на способността му да вижда по нещо добро у всеки, когато ставаше въпрос за баща им, това я дразнеше. Той бе егоист, причинил на всички им нетърпима болка.

— Може ли да сменим темата? — попита тя.

— Трябва да поговорим за него.

Жаки поклати глава.

— Не сега. Не тук. Непочтително е.

— Към майка ли? — озадачи се Роби.

— Да. Заради майка.

— Жаки, тя не ни чува.

— Благодаря за уточнението. Добре, давай, изговори, каквото искаш да ми кажеш за татко. Той дори не те е познал, но помни името ми…

— Трябва да го обсъдим.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Добре, извинявай. Разкажи ми.

— Понякога очите му проблясват неудържимо, все едно се опитва да накара всичките си неврони да проработят едновременно. Сякаш се съсредоточава изцяло, за да улови една мисъл. И понякога, само за миг, успява. Но когато не успява, се срива от неуспеха. Понякога той плаче, Жаки. — Последните думи Роби изрече шепнешком.