Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 18

Преди шест месеца болният им от Алцхаймер баща бе обявен за неспособен да се грижи за себе си и двамата наследиха семейния бизнес. Нямаха представа, че фирмата е заплашена от фалит. Роби цял живот бе работил по своя линия парфюми. Жаки не живееше във Франция и не бе запозната с фирмените дела. И двамата останаха шокирани от финансовото състояние на компанията. Не успяха да се споразумеят как да постъпят и напоследък прекалено често международните им телефонни разговори завършваха с огорчени реплики и без никакво разрешение. Основните проблеми, споходили рода Л’Етоал, ги бяха разделили така, както не бе успял и океанът.

— Прекрасни са — кимна Жаки към ябълковите клонки в ръцете на Роби.

Той погледна към урната, в която тя вече бе поставила своите цветя.

— За тях обаче май не е останало място.

— Тази е празна — посочи Жаки към другата урна.

Тя проследи с поглед как Роби оглежда гробницата.

Доколкото й бе известно, той идваше тук за първи път. Роби се взря в статуята на ангела с човешки ръст, витражите и мраморните стени с гравирани в спретнати редове имена и дати и прокара пръсти по релефните букви на средната колона, третия ред от горе на долу. Името на майка им. При жеста сърцето на Жаки се сви.

— Когато беше щастлива — рече Роби, — тя бе най-любящият човек на света. Нямаше по-прекрасна от нея. — Обърна се към сестра си. Месеците на пререкания по телефона се стопиха от лицето му и бяха заменени от дълбоко, утешително спокойствие.

Още преди Роби да стане последовател на будизма, той бе склонен към размисли и беше уравновесен, за разлика от нея. На Жаки й се прииска двамата да спрат да се карат и да останат завинаги, както в момента — заедно, потънали в спомени.

— Документите ли дойде да подпишеш? — попита тя. — Нямаме друг избор. Трябва да продадем фирмата.

„Не го притискай, миличка.“

Шепотът стресна Жаки и тя с мъка устоя да не се обърне в посоката, от която долетя гласът на майка ѝ. Бе си помислила, че Одри е изчезнала.

Като ехо от думите на майка им, Роби отвърна:

— Недей, Жаки. Нека не прибързваме. — Разопакова цветята. — Имаме предостатъчно време да го обсъдим. Може ли просто да поседим малко тук без преструвки?

„Но ние отдавна се преструваме, нали?“ — помисли си тя.

Също като баща им, когато бяха деца, с брат й мечтаеха да правят с ароматите онова, което скулпторите вършеха с камъка, а художниците с боите. Да ваят ухания като поеми. Жаки се отказа от тази висока цел, когато видя как родителите й страдаха заради артистичните си амбиции.

Баща им бе обсебен от идеята да създаде един-единствен съвършен аромат, който да пленява въображението. Първо решимостта да го постигне, а сетне неуспехите го огорчиха. И цялото семейство страдаше от това. Особено майка им. Одри бе уважавана поетеса, но вътрешните й борби я бяха отслабили твърде много, за да парира мрака, обгърнал съпруга й. За да избяга от него, тя скачаше от една пагубна афера в друга, докато накрая поредната изневяра не й коства живота.