Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 182

Лотус.

В музея през няколкото секунди след като бе взела торбичката от Роби и докато бързаше към Дзи Пин усети ароматите, носещи се от древната керамика, с яснота, която й бе убягнала в катакомбите. Дори в цялата суматоха за онези няколко мига разпозна всички съставки.

Тамян и смирна, син лотос и бадемово масло, и…

Имаше още едно ухание, но сега не си спомняше какво. Как е възможно? В музея знаеше.

Какво беше?

Не беше сигурна дали е чак толкова важно, но беше твърдо решена да си спомни. Излезе от къщата, прекоси двора и влезе в работилницата.

Парфюмът, който с Роби бяха кръстили Парфюм на утехата, се усещаше в помещението. Никой не бе влизал тук от поне два дни. Мрачен и провокативен, ароматът на отдавна отминали времена — на съжаление, на копнеж, може би дори на лудост — се бе засилил.

Тук, в това помещение, поколения от рода бяха смесвали неуловими есенции от цветя, подправки, дървесина и минерали. Бяха забърквали еликсири, за да изкушат клиентите. Изграждали парфюми, за да доставят удоволствие на императори и императрици, на крале и кралици. Създаваха вълшебни есенции, на които никой не можеше да устои.

Тук тя беше открила, че се различава от останалите. Тук бе изпитвала най-големи страдания. Тук майка й най-накрая се бе предала. А Роби, за да спаси своя живот, беше отнел чужд.

Тук, в това едновременно страшно и прекрасно помещение бяха губени тайни, откриваха ги наново и пак ги губеха.

Жаки се взря в инструмента, който мразеше и от който се страхуваше. Може би най-сетне беше време да приеме съзнателните кошмари, вместо да се бори с тях и да се примири с факта, че страда от болест, която невинаги може да контролира.

Жаки седна на органа. Вдиша хаотичната смесица от миризми. Стотици отделни аромати. Дъх на роза. Жасмин. Портокал. Сандалово дърво. Смирна. Ванилия. Орхидея. Гардения. Мускус. Имаше ли друго място на света с толкова много различни ухания? Такава богата палитра от аромати, всеки със собствена история. Приказка от отминали времена. Вместо да тълкува митовете, можеше да прекара остатъка от своя живота в търсене на тези истории.

Стъклените шишенца бяха лещи. Течностите в тях — призми. Погледът й започна да се размътва. Пред очите й оживяваха образи в златисто, бронзово и кехлибарено. Жаки долови отделните съставки от парфюма на майка си. От одеколона на баща си. Спомни си, че когато беше малка и всичко все още беше наред, тя сядаше в скута на баща си тук на органа и той й разказваше за книгата с изгубените ухания, която техен предшественик намерил. Тя затваряше очи и си представяше историята като филм. В собствения си мисловен киносалон.

Шейсет

Париж, Франция, 1810 г.

Мари-Женвиев се бе съгласила да придружи съпруга си, защото не измисли причина да откаже. Но не искаше от Нант да се връща на мястото, където бе живяла като млада. Спомените невинаги бяха приятни. Често я будеха нощем и не я оставяха на мира. Кървавата революция, избухнала в този град, й бе отнела цялото семейство. Майка й, баща й и двете й сестри. Всички бяха пленени и впоследствие убити.