Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 180

Реши, че са изминали петнайсет минути. Погледна часовника си. Бяха минали само пет. Докато наблюдаваше хората, които влизаха и излизаха, разпознаваше кои от тях работеха в болницата, дори да не носеха престилки. Лицата на персонала не разказваха истории. Челата им не бяха сбърчени от страх. В очите им не се четеше скръб. Устните им не бяха нервно стиснати.

Жаки се върна. На смяна беше застъпила друга сестра, която не й позволи да види Грифин.

— Той добре ли е? — попита Жаки, вперила поглед във вратата.

— Добре е — отвърна с усмивка сестрата. — Аз съм Хелън, между другото. На смяна съм до пет часа. Вие съпругата на господин Норт ли сте?

— Не, не съм съпругата му. Братовчеди сме.

Роби използва лъжата, когато с Жаки се качиха в линейката с Грифин. Ако не бяха казали, че са му роднини, вероятно нямаше да им позволят да останат при него. Когато тя го попита откъде знае, той се усмихна тъжно и й разказа колко много половинки в хомосексуални двойки не били допускани в болничните стаи, защото кръвната връзка била по-важна от любовта.

— Защо тогава лекарите се бавят толкова?

— Господин Норт излезе от комата. Сега му правят изследвания.

— Има ли мозъчни увреждания?

— Нямам право да…

Жаки сграбчи сестрата за ръка.

— Знам. Няма да кажа на никого, моля ви, побърквам се. Кажете ми, добре ли е?

Сестрата се приведе към нея. Жаки усети ухание на лимон, върбинка и нещо сладко, примесено с болничните миризми. Сърцевидно оформените устни на Хелън се разтеглиха в усмивка. Червилото й беше яркорозово почти с цвета на дъвка. Явно от него се носеше сладникавият аромат.

— Бях вътре за голяма част от изследванията — каза сестрата. — Изглежда, ще се възстанови напълно.

Облекчението заля Жаки като топъл вятър и я погали. Знаеше, че стои на едно място, но имаше чувството, че се върти. Преди да се осъзнае, вече седеше на твърд пластмасов стол, а до нея Хелън й подаваше картонена чашка.

— Пийнете си — каза сестрата.

— Какво стана?

— Струва ми се, че малко ви се зави свят.

Жаки кимна.

— От облекчение. Какво облекчение само.

— Знам, скъпа, знам. А сега си починете, докато лекарите приключат. Ще искат да говорят с вас.

Хелън понечи да си тръгне, но Жаки я хвана за ръката.

— Видяхте ли със собствените си очи, че е в съзнание?

Сестрата кимна:

— Да.

След половин час неврохирургът на Грифин увери Жаки, че той ще се възстанови напълно и вероятно ще лежи в болница още два-три дни.

— Господин Норт спи в момента — обясни той. — Сигурно ще спи с кратки пробуждания през целия ден. Можете да влезете при него.

Всички тръбички, с изключение на системата, бяха свалени. Грифин лежеше по гръб с леко отворена уста. Цветът на лицето му отново беше почти нормален. Превръзката на ръката му беше сменена и по нея нямаше избила кръв. Само преди час цялата марля беше окървавена.

Тогава забеляза, че по косата му още има кръв. Тъмнокафява коричка покриваше прошарените кичури. От гледката я побиха тръпки.

Жаки стоеше до леглото и го гледаше. Гледаше Грифин, мъжа събудил я някога за живота. А сега я бе спасил. Толкова възвишено, че ума й не го побираше. Твърде сложно, за да го проумее.