Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 178

— Какво се случи в музея?

През следващите няколко минути тя му разказа за събитията през този напрегнат фатален половин час. Докато говореше, и двамата наблюдаваха неподвижната фигура на тясното легло.

Колкото и да се опитваше, Жаки не успяваше да отдели аромата на Грифин от дезинфектантите. За пръв път, откакто се бяха запознали преди петнайсет години, не усещаше мириса му.

След всички страхове, тревоги и беди от изминалата седмица този факт бе последната капка, която я пречупи. Тя се хвана за главата и заплака.

— Така ми се иска да можех да ти помогна по някакъв начин — прошепна Малакай и постави колебливо ръка на рамото й.

Останаха така за миг. Жаки плачеше, а той се опитваше да я утеши.

Накрая тя рече:

— Грифин винаги казваше, че го поставям под прекалено голямо напрежение и съм го мислела за по-добър, отколкото е всъщност. Само че в музея…

— Той постъпи изключително смело — довърши Малакай.

— Но виж какво му се случи. Аз съм виновна.

— Как така? Не разбирам.

Жаки не отговори.

— Ароматът ти въздейства, нали?

— Кой аромат?

— Жаки, скромността не ти отива. Грифин не успя да усети никаква миризма от керамичните парчета. Брат ти долавяше едва-едва някакъв мирис, но на него само му докарваше главоболие. Ти имаш по-чувствителен нос. Усетила си го, нали? Парфюмът ти е помогнал да си спомниш минали прераждания. През цялото време виденията, които си мислеше, ме са пристъпи на психоза, са били спомени от предишни животи.

— Не вярвам в това.

— Дори и сега ли?

— Получавам халюцинации, които, изглежда, се отключват от обонятелни дразнители.

— Продължаваш да си цинична.

Жаки сви рамене.

— Един ден ще надраснеш тази заблуда — усмихна се Малакай.

Жаки вдигна глава и изправи рамене. Разговор с нищо нямаше да помогне нито на Грифин, нито на нея.

— Нека не говорим за това, става ли?

— Работил съм с толкова много хора със спомени от предишни животи. Някои ги усещат, но никога не ги осъзнават докрай, и въпреки това се поучават от тях. Израстват.

— Знам колко искаш да повярвам, че това е причината за виденията, но грешиш.

Роби влезе с поднос.

— Промъкнах се, когато сестрата не гледаше — обясни той и им подаде по една чаша. — На долния етаж срещнах един от лекарите на Грифин. Изглеждаше оптимистично настроен.

Роби като че ли се опитваше да убеди в това и самия себе си.

— Чудесна новина — обади се Малакай.

Роби заобиколи леглото и се облегна на прозореца.

— Това нямаше да се случи, ако ти бях продал парчетата — обърна се той към Малакай.

— Аз най-много исках да го бе направил, но понякога нещата се случват с определена причина. Събитията се развиха така неслучайно. Гледахте ли новините?

Жаки и Роби отвърнаха, че не са.

Малакай извади мобилния си телефон, въведе адрес на страница в интернет и подаде апарата на Жаки. На екрана се зареди първа страница на вестник „Хералд Трибюн“.

— Тази история е в новините на всички водещи телевизии и уебсайтове. Младият мъж, който тръгна с Далай Лама не е просто китайски студент на име Дзи Пин. Той е тибетски Панчен Лама, отвлечен, когато бил на шест години и заведен в Китай, където му промили мозъка. Ужасяваща история. През последните двайсет години семейството му и будистката общност го мислели за мъртъв.