Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 179

Жаки кликна върху снимката на художника, застанал до Далай Лама, и я увеличи. Негово Светейшество сияеше от радост. Дзи изглеждаше като изгубена душа, най-сетне намерила безопасно убежище. Тя подаде телефона на брат си.

— Панчен Лама и неговата история ще привлекат нова вълна от съпричастност със съдбата на Тибет — поясни Малакай.

Роби кимна. На Жаки й се стори, че поне част от него най-сетне е намерила покой.

— В статията се споменава и за вас — каза Малакай на Жаки, протегна ръка и тя му върна телефона. Той превъртя страницата и щом намери пасажа, който търсеше, зачете на глас: — „Госпожица и брат й проявиха удивителна смелост, за да ни предадат важен пакет“, оповести Далай Лама в интервю след инцидента. „В него се съдържат трийсет и три парчета от египетски глинен съд, гравиран с йероглифи. В пакета беше приложен превод на текста, направен от Грифин Норт. Надписите гласят, че в съда някога се е съдържал древен парфюм, който извиква спомени за минали животи. Това е ценен дар. От дъното на душата си се надяваме, че при усилията да ни бъде предадено съкровището, не сме изгубили далеч по-ценния дар на един човешки живот.“

Петдесет и осем

Неделя, 29 май

Жаки, Малакай и Роби стояха в болницата цяла вечер, но в полунощ, Жаки настоя те двамата да се прибират. Роби бе спал не повече от един-два часа на ден през седмицата и задрямваше, както си седеше на стола. Шофьорът щеше да остави Роби в дома му, а после да закара Малакай до хотела. Той си тръгваше на следващата сутрин.

— Ако се нуждаеш от нещо, обади ми се — каза на Жаки и я прегърна. През всичките години, откакто го познаваше, той бе спазвал дистанция, най-много да я докосен леко по рамото. — От каквото и да било — добави и я пусна.

Тя кимна.

— Дори ако просто искаш да поговориш за…

— Благодаря — прекъсна го тя. Жаки не желаеше Малакай да повдига темата за халюцинациите пред Роби. Искаше да забрави за тях. Не й се говореше по въпроса с никого. Никога повече.

Двамата си тръгнаха и тя остана сама с Грифин в болничната стая. Лампите бяха угасени и помещението осветяваше единствено електронната апаратура.

Лекарите бяха казали, че е важно Грифин да знае, че има посетители.

— Така и не те попитах кой е любимият ти мит — заговори му Жаки. — Не е ли странно? Моят е митът за Дедал и Икар. Искаш ли да ти го разкажа?

Жаки заразказва като приказка:

— Имало едно време…

Но беше уморена, твърде уморена. Можеше да си почине за няколко минути, нали? Облегна глава на скръстените си ръце и затвори очи.

Една сестра я събуди в шест часа сутринта, когато дойде да провери показанията на Грифин.

След половин час, когато лекарите дойдоха на визитация, Жаки слезе на долния етаж. Взе си чаша кафе и излезе навън. Облегната на стената на сградата, отпиваше от топлата напитка възможно най-бавно, за да устои на порива си да изтича обратно в стаята. Знаеше, че няма да я пуснат, докато го преглеждат.