Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 16
М Дж. Роуз
Събитието, предизвикало поредното трагично въстание, се случи в Лхаса преди две седмици, когато тригодишно дете изчезна двайсет и четири часа след като бе идентифицирано като прероден лама.
Оттогава по улиците на всички тибетски градове имаше демонстрации, прераснали заради безмилостната тактика на полицията в истинска криза, по-кървава и от страховитите протести и убийства по време на Олимпийските игри през 2008 г.
— Нещата се повтарят, нали? — попита Кали.
— Да, почти същото е.
Преди повече от двайсет години, дни след като четиригодишно дете от Тибет бе идентифицирано като новия Панчен Лама, момчето изчезнало заедно с цялото си семейство.
В продължение на стотици години Панчен Лама участвал в идентифицирането на следващия Далай Лама. Китайските власти продължаваха да твърдят официално, че момчето е живо и здраво и работи като инженер в Пекин. Неофициално обаче много хора предполагаха, че са го убили. Само няколко души таяха надежда, че един ден ще го открият живо.
Двамата приятели извървяха мълчаливо няколкото пресечки до Нандзинския институт по изкуствата, където караха магистратури и работеха като асистенти.
На входа на сградата Дзи целуна по бузата Кали за довиждане.
— Ще се видим утре, нали?
Тя кимна.
Той я хвана нежно за ръка и каза тихо, но решително:
— Знам колко си разстроена, но моля те, не споделяй с никого какво видя. Опасно е. Не желая да ти се случи нещо.
Искаше му се да й каже още толкова много неща. Да й обясни какви жертви се изисква от него да направи. Най-много го болеше, че не може да довери истината на Кали.
— Не желая да ти се случи нещо лошо — повтори той.
Четири
Жаки се шокира, когато видя брат си на прага. Пътят от улица „Сен-Пере“ в Париж до каменен мавзолей в гробище на 50 километра от Ню Йорк е доста дълъг.
— Стресна ме — каза тя, вместо да признае колко се радва да го види тук.
— Съжалявам — отвърна Роби и влезе. Усмихна й се въпреки посрещането.
От големия букет цъфнали ябълкови клонки, които държеше В лявата си ръка, капеше вода, а от чадъра със старинна дръжка, наследен от дядо им, се стичаха струйки. Въпреки дъжда Роби бе обул любимите си ръчно изработени кожени обувки. Брат й винаги се обличаше безупречно, но не го бе грижа дали ще изцапа дрехите си. Чувстваше се добре в кожата си по начин, за който Жаки винаги му бе завиждала. Тя прекалено често имаше чувството, че не живее в собствената си кожа.
Също като Жаки Роби имаше светлозелени очи с бадемовидна форма, овално лице и чуплива коса с цвят на махагон, вързана на опашка. На лявото му ухо блещукаше обица с малък смарагд, а дъждовните капки искряха по платинените пръстени, които носеше на всички пръсти, с изключение на палците. Влезеше ли някъде Роби, винаги се случваше нещо вълшебно. Светлината забеляза присъствието му. Въздухът се изпълни с нови ухания.
