Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 177

Далай Лама погледна торбичката.

— Толкова се радвам, че и двете начинания се увенчаха с успех.

— Какво има вътре?

— Мисля, че вече знаеш. Виждам го в очите ти.

— Нещо, което помага да си спомняш ли?

— Така казват. Ти започна да си спомняш, нали?

Дзи, който за пръв път от двайсет години не трябваше да крие какво знае, усеща и вижда, кимна.

— А вие?

— Не — отвърна Далай Дама. — Но това не ме притеснява особено. Един от двама ни си спомня и това е достатъчно.

Петдесет и седем

Събота, 19:00 ч.

Жаки не очакваше да види толкова много тръбички и бинтове. Подпря се на рамката на вратата и с мъка се задържа права. Насили се да погледне отново.

Зад нея Роби изпъшка:

— О, не!

Първото, което й помогна да не припадне, беше повдигането и спускането на гърдите на Грифин под тънкия бял чаршаф. Второто беше ръката на брат й, която хвана нейната. Заедно прекрачиха прага и влязоха в болничната стая.

Седнаха от двете страни на леглото и започнаха бдението си.

Грифин беше поел куршума, който партньорът на Ани изстреля към Жаки, и беше пронизан в месестата част на предмишницата. Беше изгубил кръв, но лекарите успяха да извадят куршума без усложнения. Раната не беше опасна. Но падането му беше. С куршума Грифин беше залитнал и си бе разбил черепа в бронзова скулптура. Последните шест часа бяха кошмар от неясна информация, консултации с лекари, операция за облекчаване на мозъчния оток, медицински пирони, които да задържат костите на черепа заедно, и накрая — принудителна кома.

Докато Грифин беше в операционната, в болницата пристигна инспектор Марше, който разпита Роби и взе показанията на Жаки. Той им съобщи, че ще има и официален разпит, но Роби вече не е заподозрян в убийството. Несъмнено бил действал при самозащита. Ани Лодро, известна още като Валънтайн Лий и нейният партньор Уилям Леклер са арестувани. Заедно с мнимия журналист, когото бяха намерили мъртъв преди шест дни, Франсоа Лий, се оказали членове на китайската мафия, наети да попречат на керамичните парчета да стигнат до Далай Лама.

Жаки и Роби седяха мълчаливо. След малко угасиха лампите в стаята. Апаратурата примигваше в червено и зелено. Пиукаше и бръмчеше. Стаята беше изпълнена с болнични миризми: миришеше на чисто и изгладено като чаршафите на леглото.

— Какво ще правим сега? — попита Жаки брат си.

— Ще чакаме.

— Помня как Грифин ми разказваше за артефактите от гробницата на Тутанкамон — рече Жаки. — Колко внушителен бил саркофагът. Колко много злато било използвано за направата му. Колко ярко блестял. Каза, че докато не видял самата мумия, бил забравил, че фараонът е бил действителен човек.

Хидравличната врата се отвори с изсъскване. Двамата се обърнаха. Влезе Малакай, придружен от медицинска сестра, която заяви, че се допускат само по двама посетители едновременно. Роби предложи да отиде за кафе.

Малакай не седна, а застана до Жаки и погледна към Грифин.

— Как е той?

— Още е рано да се каже.

Той премести поглед върху нея.

— А ти как си?

Тя сви рамене.

Малакай придърпа другия стол и седна до нея вместо от другата страна на леглото.