Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 12

Не е задължително, обясни й той, символите да са свързани с реалния живот на човек. По-често те са част от колективното подсъзнание. Архетипите са универсален език. Те бяха знаците, нужни на Жаки, за да разтълкува мъчителните си видения.

При едно от най-ужасяващите си бълнувания Жаки стоеше затворена в горяща стая високо над апокалиптичен град. Едната стена беше изцяло с прозорци. Тя отчаяно се опитваше да отвори някой от тях, докато пушекът я задушаваше. Само да съумее да намери път за навън и с огромните прозрачни криле на гърба си щеше да отлети на безопасно място.

Чуваше човешки гласове някъде от коридора, макар да беше невъзможно при грохота на пожара. Завика за помощ, но никой не дойде да я спаси. Щеше да умре.

С помощта на лекаря Жаки успя да разтълкува видението и откри елементи от легендата за Дедал и Икар. Важна разлика, оказала се ключът към разгадаването на съня, бе, че в своя кошмар тя беше сама. И баща й, и майка й я бяха изоставили. Икар бе пренебрегнал съвета на баща си, но все пак баща му го бе посъветвал. Никой обаче не бе предупредил Жаки да не прелита твърде близо до слънцето или морето. Тя бе напълно сама. Хваната в капан. Обречена. Обречена да изгори.

Изучаването на архетипите и значението на символите беше първата стъпка по дългия път към написването на „Търсачи на митове“ и създаването на телевизионното предаване. Вместо да стане парфюмерист като брат си, баща си и дядо си, Жаки стана изследовател, който проследява произхода на древни легенди. Съживяваше митовете, за да открие реалните истории, на които се основаваха. Пътуваше до Атина, Рим и Александрия в търсене на археологически забележителности и исторически извори, в издирване на доказателства, че хората и събитията, превърнали се в митове, наистина са съществували.

Жаки искаше да помогне на хората да разберат, че историите съществуват като метафори, поуки и указания — но не и като истини. Магията може да е опасна, но реалността дава сили. Не съществуват минотаври. Не съществуват чудовища. Няма еднорози, феи и призраци. Има граница между фактите и фантастиката. Когато порасна, тя не сваляше очи от тази граница.

Освен когато всяка година идваше тук на 10 май, датата, на която майка й беше умряла.

Светлината се промени. Жаки беше наясно, че това се дължи на движението на облаците, но в гробницата се създаде илюзията, че ангелът диша. Колко хубаво би било да вярваш, че една каменна статуя на ангел може да оживее. Че съществуват герои, които никога няма да те разочароват. Че майка й наистина й говори от отвъдното.

„Но аз наистина ти говоря — чу се шепот в отговор на неизказаната мисъл на Жаки. — И ти много добре го знаеш. Осъзнавам колко опасно според теб е да ми повярваш, но говори с мен, миличка, това ще ти помогне.“

Жаки се изправи и започна да разопакова свежите ябълкови клонки. Никога не говореше с привидението. Майка й не беше тук в действителност. Илюзията се дължеше на дефект в мозъка й. Бе видяла снимката от ядрено-магнитния резонанс на бюрото на баща си и бе прочела писмото от лекаря.