Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 14

Дзи Пин извърна очи от уебсайта и погледна Кали Фон в очите, без да се изненадва, че вижда в тях сълзи.

— Потресаващо — прошепна тя с потреперваща долна устна.

Високата едва 1,50 м. Кали можеше да мине за тийнейджърка, макар да бе на двайсет и три години. Трудно е да се повярва, че тя е авторът на огромните, сложни картини, които рисуваше понякога, с височина шест метра. Страстта, с която говореше за човешките права и артистичните свободи, също не отговаряше на дребния й ръст. Толкова прям човек едва ли бе най-добрият избор за близък приятел на Дзи, но той отдавна бе решил, че да избягва тази връзка, би било също толкова подозрително, колкото и да я приеме.

— Ставай от компютъра — каза й Дзи. — И моля те, не плачи. Поне не на публични места.

Много студенти и преподаватели изразяваха мнението си за последните смутове в Тибет, но за него би било особено опасно да привлича внимание.

— Но това е важно и…

— Кали, трябва да се връщам — погледна я съсредоточено той. — Имам да предавам проект и бездруго ще се наложи да работя почти цяла нощ. Изтрий историята на браузъра и да вървим.

Компютрите, които се продават в Китай, са с предварително инсталиран софтуер за блокиране на уебсайтове, за да се гарантира, че никой няма да отваря страниците на Би Би Си, Туитър, Ютюб, Уикипедия и най-различни блогове. Правителството твърдеше, че го прави, за да предотврати разпространението на порнография, но бе всеизвестно, че целта е да се попречи на обществото да чете новини, свързани с демокрация, Тибет и членовете на забраненото духовно движение Фалун Гонг. Разглеждането на политически подривни или порнографски страници е престъпление, както и заобикалянето на правилата за използването на интернет.

Заобикаляне, в което Кали се бе превърнала в експерт. Докато триеше историята на браузъра, Дзи затвори очи и мислено се пренесе на спокойно място, като беззвучно си повтаряше мантрата, която бе научил едва шестгодишен.

On mani padme hum.

Повтори я бавно четири пъти и за тези няколко секунди глъчката в интернет кафето изчезна. Бе по-разтърсен от кадрите, отколкото си позволи да покаже на Кали, или още по-лошо — на някой, който евентуално ги наблюдаваше.

Кали го докосна по ръката и го извади от мислите му.

— Какви трагедии трябва още да се случат, преди международните организации да се намесят?

— Те не могат да се месят, финансовите последици ще са прекалено сериозни. Другите държави ни дължат много пари. Китай държи всички като заложници — отвърна логично и спокойно Дзи.

Всъщност вътрешно кипеше. Пародията, която се разиграваше в родината му, ставаше все по-отвратителна с всеки изминал ден. Бе време да се намеси. Нямаше избор. Вече не. Не можеше да се крие повече. Независимо колко труден щеше да е избраният път. Независимо колко опасно идеше да е.