Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 11

„Хората, които оцеляват, се изправят лице в лице с фактите“, казваше й тя. Труден урок — а вероятно и отровен — да наложиш на недостатъчно пораснало дете да разбере подобен съвет: съвет на жена, неспособна да следва собствените си съвети. „Произхождаш от род на мечтатели, но между реалното и въображаемото има разлика. Разбираш ли ме? Този съвет ще ти е от полза. Обещавам ти.“

Детските сънища на Жаки се различаваха от всички останали, защото бяха изпълнени с ужасни звуци и грозни видения, със заплахи, от които нямаше отърване. Сънищата на Роби бяха фантастични. Той вярваше, че един ден ще намерят книгата с ухания, която техен предшественик донесъл от Египет. Ще използват формулите и ще създават чудни еликсири. Винаги, когато брат й говореше за това, тя му се усмихваше и изричаше със снизходителния тон на по-голяма сестра:

— Мама ми каза, че това са само измислици.

— Не, татко твърдеше, че е вярно — възразяваше Роби. Сетне изтичваше до библиотеката и донасяше подвързаната с кожа историческа книга, която от толкова употреба веднага се отваряше на съответната страница. Посочваше гравюрата на Плиний Стари, римския писател и философ. — Той е видял формулите в книгата на уханията на Клеопатра. Пише го ето тук.

Жаки не желаеше да разбива мечтите на брат си, но беше важно той да разбере, че това е само една преувеличена история. Ако успееше да убеди него, вероятно щеше да убеди и себе си.

— Навярно е съществувал списък с формули, по които са се правели парфюмите на Клеопатра, но не разполагаме с него. А и Парфюмът на спомените не съществува. Всичко е само приказка, която предците ни са измислили, за да изглежда името Л’Етоал по-екзотично. Повече от двеста години родът ни се занимава с производство и продажба на парфюми. Просто парфюми, Роби. Смеси от масла и алкохол, а не мечти и фантазии. Всичките истории са измислени за наше развлечение, Роби.

Майка й подробно й бе разяснила историите. Измислените и онези, които идваха неканени. „Дори когато са страшни и те държат в хватката си, ти можеш да ги контролираш“, казваше й Одри с поглед на човек, наясно с тези неща. Жаки я разбираше. Майка й й подсказваше как да се справи с онова, което отличаваше тях двете от останалите.

Въпреки съветите на майка й, виденията почти бяха докарали Жаки до лудост. Колкото и страшни да бяха, докато майка й беше жива, след смъртта й започнаха да изглеждат още по-реални. А Жаки нямаше как да убеди себе си, че не са истински.

След месеци ходене по доктори и предписани лечения и лекарства, които не само не й помагаха, но понякога я подлудяваха още повече, най-накрая един лекар я разбра. Той я научи как да извлича страха по същия начин, по който парфюмеристите извличаха есенциите от цветята. После й помогна да осмисли смътните халюцинации с писъци и пролята кръв. Показа й как да открива символизма във виденията и да ги тълкува чрез митологични и духовни архетипи.