Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 187

Гласът й се разнесе по връзката:

— Кой е там?

Каква глупачка.

— Знам, че си ти, Алекс. Но няма да ти успееш.

Чувах я как трака по люка. Вероятно се опитваше да заключи отвътре. Но въздушните шлюзове нямат подобни приспособления. От съображения за сигурност. Винаги можеш да отвориш вътрешния шлюз, щом налягането се изравни.

— Връщай се, Алекс. Ако минеш през тази врата, ще умреш.

Гласът й беше истеричен.

Въздушното налягане се изравни и помпата се изключи. Зачудих се какво ли ме чака отвъд люка. Откачалка с лазер или шок-индуктор.

Престрелката можеше да се развие по всевъзможни начини, а залогът бе твърде голям, за да рискувам. Замислих се за въпроса на Алекс. Можех ли да отнема живота на Уинди? И осъзнах, че това е единственият сигурен начин да спася останалите.

Обърнах контролната поредица на шлюза и започнах декомпресия. Уинди разбра какво правя и заяви:

— Умно. Избягай, докато можеш.

Познавах плана на яхтата. Отвъд страничната преграда от дясната ми страна имаше каюта. От лявата — складово помещение.

— Предполагам, че сте убили Блинк — продължи Уинди. — И сте ми разиграли тази постановка. Но както и да е. Блинк не беше особено кадърен, нали? Как успя?

Въздушното налягане падна до нула. Отворих външния люк и погледнах към „Дух“. Шара и Алекс стояха до вратите на товарното отделение и гледаха към мен. Бяхме се разбрали да стоят встрани, докато не приключи всичко. Така или иначе нямаше какво да направят,

— Ако не искаш да говориш с мен, няма проблем. Не се обиждам. Разбирам, че си разстроен. Съжалявам, че нещата се стекоха така. Нищо лично. Просто не мога да ти позволя да изнасилваш находищата! Твърде добър си в това.

— Здравей, Уинди — проговорих. — Как я караш?

— Чейс! — Звучеше ужасено. — Теб ли е изпратил? Този страхливец е изпратил теб?

— Идеята беше моя.

— Той е дори по-жалък, отколкото мислех.

Зачудих се дали Алекс чува това.

— Само че не е убил никого.

— Много си позволяваш, Чейс. Как смееш да ми четеш морал?

— Съжалявам, че мислиш така.

Избрах дясната страна, тази към каютата. Освободих лазера от колана си, прицелих се и натиснах спусъка.

— Стой настрана, Чейс. Върни се, откъдето дойде.

Червеният лъч се вряза в метала. Той закипя и по преградата плъзнаха черни капки. Наблюдавах ги със задоволство. Представих си я как стои от другата страна. Дългогодишната ми приятелка. Бог да ми е на помощ.

— Добре. Махни се от шлюза. Потеглям. Ако си все още там, ще те раздрусам здраво.

Не мога да кажа, че изпитвах съчувствие към нея.

— Махай се, Чейс. Изчезни оттам!

Направих разрез с дължина около половин метър.

— Там ли си, Чейс? Последна възможност.

Направих успореден разрез. Малко по-надолу. Още мехурчета, още въздух.

— Чейс?

— Тук съм.

Въздушното налягане в яхтата беше два килограма на квадратен сантиметър. Въздухът нахлу в шлюза.

Замига бяла светлина. Сигнализираше предприемането на маневра. Опасност. Затегнете коланите.

— Какво правиш? — изкрещя Уинди. — Чейс, престани!

Беше отишла в предната част. Вероятно тъкмо е сядала в креслото си, когато са се появили предупредителните светлини. Палубата се разтърси. Двигателите се включваха.