Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 185

— Добре — каза Алекс. — Чудесно. Сега нека се обадим на Уинди и да оставим Калу да си поиграе на Чарли и да й докладва, че всички са мъртви и си идва у дома. Ще й каже да отвори въздушния шлюз. Ако облека неговия скафандър, ще премина, без да ме познае.

— Ти? — попитах.

— Кой друг? — Знаеше какво ще последва и ми отправи предупредителен поглед. — Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре.

Увери се, че лазерът е в него.

— Трябва аз да отида — настоях.

— Защо?

— Имам повече опит във вакуум. А този път животът на всички ни зависи от това.

— Чейс, твърде опасно е.

— Мислиш, че не е опасно да седим тук и да чакаме как ще се развият нещата?

Той пое дълбоко дъх и издиша бавно.

— Знам, че можеш да се справиш, но тук е заложен животът ни. Трябва да дадем най-доброто от себе си. Може да се наложи да убием Уинди. — Изгледа ме изпитателно. — Готова ли си да го направиш?

— Ако трябва.

Шара ни наблюдаваше.

— Знаете ли — каза тя. — Не искам да създавам допълнителни проблеми, но тази жена е психопат. Може би смята, че това е идеалната възможност да се отърве от единствения човек, който я свързва с всичко това.

— Мислиш ли? — попитах.

— Защо не? Ако бях на нейно място и действах като нея, в мига, в който Чарли се обади и ми съобщи, че всичко е уредено, ще му кажа: „Сбогом, Чарли, hasta la vista “, и ще продължа по пътя си.

С Алекс си разменихме разтревожени погледи.

— Права е — каза той.

— Тогава какво ще правим?

— Най-добре да помислим, преди да се обадим.

— Трябва ни по-добра идея — заяви Шара. — И тъй като и моят живот виси на косъм, ако някой ще прави скока към „Лотос“, настоявам да е най-опитният сред нас. — И погледна към мен.

— Добре — предаде се Алекс. — Чейс, ти получаваш задачата.

— Съгласна.

Той стоеше навътре и встрани от илюминатора, за да не се забелязва от другия кораб.

— Каза, че „Лотос“ е малък. Има ли вътрешни въздушни шлюзове?

— Не. Само пилотска кабина, три малки каюти и зона за поддръжка.

— Значи след като влезеш, няма повече препятствия?

— Никакви.

— Добре. Имам идея.

— Каква?

— Разполагаме с едно предимство.

— Какво е то?

— Главният ни шлюз е от лявата страна.

— Защо това да е предимство?

— „Лотос“ е от дясната ни страна, не може да го види.

— И така, готови ли сме? — попита Алекс. Носеше жълтия скафандър на Чарли. Шара и аз бяхме в скафандри от „Дух“.

— Готови.

— Един въпрос — каза Алекс. — Когато ти говориш с Калу, има ли начин Уинди да чуе?

— Не. Корпусът би трябвало да предоставя добра защита.

— Не забравяйте, че вратите за изстрелване ще са отворени — предупреди Шара.

— Вярно. Забравих.

— Значи ще ни чуе.

— Има такава вероятност.

— Добре — каза той. — Трябва да помним това. Готови ли сме?

Кимнахме.

— Да действаме.

Шара и Алекс тръгнаха към хранилището на долната палуба. Изчаках пет минути, в които се взирах в приближаващото джудже. В горните слоеве на атмосферата му бушуваше буря — кръгло, по-тъмно от кървавочервените облаци петно.

Лазерът на Чарли беше у мен. Проверих мощността му и го окачих на колана си. После си сложих въздушните бутилки и изтласкващата раница.