Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 186

Когато изминаха петте минути, казах на Калу да се подготви и да отвори канал за връзка с „Лотос“.

— Уинди — каза Калу с гласа на Чарли, — имаме проблем.

— Какво става, Блинк. Защо се забави толкова?

Калу отговори:

— Унищожих главните системи, но те имат авариен мостик. В зоната за изстрелване. За спешни случаи.

— Унищожи и него.

— Работя по въпроса.

— Какво имаш предвид с това „работя по въпроса“ j Блинк? Просто го размажи. Къде е Бенедикт?

— Избяга.

— Би ли повторил?

— Избяга, Уинди. Лазерът засече. Затова имаме проблем.

— Проклет да си, Блинк. Казах ти да провериш всичко.

— Беше зареден, но проклетото нещо гръмна в ръката ми.

— Къде си сега?

— На спомагателния мостик.

— Добре. Направи, каквото трябва. Натроши всичко на парчета, ако се налага. Ами комуникациите?

— Имат дългообхватни предаватели.

— Тогава не им позволявай да ги използват. Убий ги.

— Жените вече са мъртви.

— Поне това си свършил, както трябва.

— Бенедикт излезе през въздушния шлюз, когато лазерът гръмна.

— Не можеш ли да го откриеш?

— Тук някъде е.

— Добре. Зарежи го. Просто разруши контролните табла и блокирай комуникациите. Кажи ми, когато приключиш.

Отворих верига до Алекс. Заради възможността Уинди да ни чуе нямаше да разговаряме. Просто я оставих отворена за шест секунди и я изключих. Алекс щеше да чуе изщракването, а шестте секунди тишина означаваха, че фаза едно е минала по план. Начало на фаза две след пет минути.

Разкачих Калу и сложих чиповете с паметта и програмите му в джоба си. Две минути по-късно бях навън, окъпана от тъмночервената светлина.

Ако Уинди не гледаше към „Дух“, нямаше да имаме проблем. Но бях сигурна, че се е вторачила в кораба. Вероятно вниманието й беше приковано в шлюза на товарното отделение, откъдето беше влязъл Чарли и който все още беше отворен.

Точно пет минути след като бях отворила веригата към Алекс, изпратих записано съобщение с гласа на Чарли:

— Уинди, открих кучия син.

Секунди по-късно, ако бяхме успели да синхронизираме времето, две фигури, облечени в скафандри, едната в жълтия на „Лотос“, другата в зеления на Службата за проучвания, се вкопчиха една в друга до отворените врати. Битката беше тиха, тъй като, радиото на Чарли беше счупено. (Нямаше начин да насложа звук към това, което Уинди щеше да види.)

Но проработи.

— Блинк! — извика тя. — Убий го. Не го оставяй да се приближи до мостика ми.

Изкачих се върху „Дух“ и се изстрелях към „Лотос“.

— Блинк! Отговори ми! Пипнал си го. Довърши го!

Шлюзът на товарното отделение се появи пред погледа ми, докато се отделях от корпуса и се устремявах към яхтата. С периферното си зрение забелязах движение, но не успях да различа какво точно става.

За минутата, която ми беше нужна да стигна до другата страна, бях изключително уязвима. Напълно видима за Уинди, ако за миг откъснеше поглед от театралната битка.

Въздушният шлюз на „Лотос“ беше затворен. Приземих се възможно най-внимателно и натиснах ръчния лост. Шлюзът се отвори и аз се плъзнах вътре.

Външният люк се затвори и започна компресирането. Уинди сигурно вече бе наясно, че някой е нахлул във въздушния шлюз. Лесно щеше да се досети какво става.