Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 188

Направих вертикален разрез, за да свържа другите два.

— Каквото и да правиш, Чейс, моля те, спри. Моля те. Ще се разберем.

Сбогом, Уинди, помислих си. И започнах четвъртия разрез, за да завърша правоъгълника.

Страничната стена зейна, когато започнахме да се ускоряваме. Бях отхвърлена назад. Буря от дрехи, пластмаса и кърпи влетя във въздушния шлюз и излетя през отворения люк.

34

Може да имате чудесата си, захранвани с квантова енергия, и да се спускате в най-дълбоките небесни бездни. Може да скачате между галактиките, като оставяте диря от светлина след себе си. Колкото до мене, аз обичам да виждам какво има отвъд прозореца. Дайте ми силен вятър и шхуна с опънати платна.

Каша Тилби, „Признаци на живот“, 1428

Ускорението ме прикова към страничната преграда на люка и трябваше да изчакам. След няколко минути успях да вляза през шлюза и оттам в пилотската кабина. Уинди беше мъртва, омотана в обезопасителните колани, задушена, подута, замръзнала. Не приличаше на себе си.

Освободих я и я поставих на палубата. Изкуственият интелект нямаше да приеме заповеди от непознат, затова го изключих и започнах дългото обръщане, което щеше да ме върне при „Дух“. После използвах комуникационните системи на „Лотос“, за да се свържа с „Гонзалес“. Казах им, че имам нужда от помощ. Не е спешно, добавих, защото сме овладели ситуацията. Те потвърдиха, че ще тръгнат след около час.

Сложих Уинди в един от отсеците и затворих вратата.

Алекс и Шара въздъхнаха с облекчение, когато спрях до „Дух“ и ги прибрах.

Затворихме външния люк и възстановихме атмосферата. Те изслушаха разказа ми за станалото и Алекс стана състрадателен: Добре ли си? Постъпи правилно. Нямаше избор.

Обсъдихме дали да не се върнем до „Дух“, за да вземем тялото на Чарли, но рискът бе твърде голям. Бяхме навлезли дълбоко в гравитационното поле на джуджето. Така че се отказахме и се отдалечихме, а „Дух“ продължи дългия си скок към яркочервените облаци.

Алекс се обади на Бранков и го увери, че полетът ще си заслужава. Отказа да разкрие подробности, но на Бранков не му беше особено трудно да се досети, че сме открили Балфур.

Закърпихме отвора и възстановихме въздушния шлюз.

— Мисля, че е време да погледнем Балфур — каза Алекс.

Оптичното оборудване на борда на „Лотос“ беше минимално. Яхтата имаше само един телескоп, който се използваше единствено за навигационни цели, а това означаваше, че няма добри дългообхватни възможности и му липсва фина настройка. Не можехме да различим много подробности, докато не се озовахме точно над планетата. Атмосферата — прозрачна, изпълнена с облаци обвивка — изглеждаше доста подобна на земната. Постепенно се откроиха два острова, по-скоро континенти, и огромен океан, простиращ се по цялото кълбо. Успяхме да видим и няколко бури. Появиха се полярните шапки, планински вериги, реки.

— Явно са знаели какво правят — каза Алекс.

Шара, изглежда, се съмняваше в това.