Читать «Жътваря» онлайн - страница 91

Развръзката от предишната нощ изненада дори него.

— Имам чувството, че знам какво е това — каза.

Телфър въздъхна.

— Плаки.

— Литографски плаки за печатане на фалшиви пари?

Джон отново въздъхна.

Тувал бавно се наведе и взе пачка банкноти. Докато Телфър го гледаше с очакване, той извади банкнота и я вдигна към лампата над главата си. Имаше воден знак.

— Не е зле, въпреки че ако се вгледаш внимателно, извивките по края са малко размазани. Няма да мине щателната проверка на някой агент от Министерството на финансите. — Каин се обърка за миг, докато разглеждаше банкнотата и я преобръщаше в ръката си. Пистолетът вече не беше насочен към Джон, който за част от секундата можеше да се възползва от възможността. Макар и със завързани ръце, той можеше да изтръгне оръжието и да размени ролите с похитителя си, но мигът отмина. Тувал отново се втренчи в него. — Откъде е хартията?

Телфър сви рамене.

— Не знам. Нямам нищо общо с печатането на парите. Аз съм само куриер.

Каин кимна.

— Очевидно най-трудното е да се намери хартията. Произвеждат я в завод в Масачузетс под охраната на Министерството на финансите на САЩ. Представлява смес от висококачествен памук и лен и е изключително трудно да се направи копие. И виж тези малки сини и червени знаци. Това са вплетени нишки от изкуствена коприна, за да бъде още по-трудно да се фалшифицира хартията. Повечето фалшиви банкноти ги нямат. О, почакай, сега го виждам. — Доближи банкнотата до очите си. — Защитните знаци всъщност не са втъкани в хартията, а са добавени при печатането. Въпреки това копието е много добро.

Джон го погледна така, сякаш беше луд. Но вероятно може би наистина беше такъв.

Каин се засмя.

— Имам набито око за детайлите, това е всичко.

— Говориш така, сякаш си врял и кипял в тази работа.

Тувал махна пренебрежително на ласкателството.

— Разбирам от тези неща. — Той се засмя стеснително — нещо, което изобщо не му беше присъщо. — Може да се каже, че съм образован. Съкровищница на полезна информация.

— Или работиш за хората, които ме преследват? — Желанието на Джон беше въпросът му да прозвучи като шега, но идеята явно бе обсебила мислите му.

Другият изкриви устни:

— Не. Работя сам.

По очите на Телфър личеше, че му вярва. Това обаче не правеше положението му по-малко опасно.

Тувал пусна банкнотата на масичката за кафе и протегна ръка към плаките.

— Не са оригиналите, нали?

— Предполагам, че не са — отвърна Джон, — но пак струват прилична сума пари, ако се продадат на подходящ човек.

Каин се подсмихна:

— Да ме подкупиш ли се опитваш?

— Ако това ще спаси живота ми, да.

Каин се ухили широко.

— Най-после! Сега си напълно искрен. Така повече ми харесваш. — Махна лепенката от пачката от четири плаки и вдигна едната. — Плаките не са истински. Направени са от копие, след като сто доларова банкнота е била сканирана на компютър. Затова извивките не са ясни. Но както ти каза, пак струват добри пари, ако се продадат на подходящ купувач.

Този път Телфър се засмя заедно с Каин.

— Какво ще кажеш да сключим сделка? Моят живот за плаките?